Винарна „Братанови“ е семейна изба. Произвежда предимно малки серии вина, с минимална технологична намеса. Намира се в Харманли, Южен Сакар. Лозовите масиви на „Братанови“ са в района на село Шишманово. Разговаряме с Таня Аврамова по време на дегустацията на вината им, организирана от „Вино Оренда“.

С какво трябва да се справя една малка семейна изба?

Предизвикателствата са много. Хубавото е, че всеки от нас участва в бизнеса и си помагаме много. Един е ангажиран лозето, друг с маркетинга, трети с организацията на работата, с мениджмънта, с финансите… . Съпругът ми се занимава с писането на проектите, защото без Европейско финансиране е невъзможно. Пазарът в България е изключително труден в момента. Големите производители имат маркетингов и финансов ресурс, с какъвто ние не разполагаме… Нашият шанс е да стигнем до крайния потребител чрез лични представяния, лични контакти, с вина, които изразяват нашата философия и отразяват максимално тероара.

Трудно е, това е бизнес, в който инвестициите се връщат бавно. Подкрепата на държавата бе в създаването на лозята и винарната, но през следващия програмен период финансирането спира, така че ще бъде още по-трудно… Няма достатъчно силна организация на производителите. Ние се опитваме да го правим – част сме от Българската асоциация на независимите лозаро-винари. Там сме обединени около 25-30 изби, повечето от семеен тип. Опитваме се заедно да участваме на изложения, каним и чуждестранни журналисти – в началото на юни такава група направи един винен тур из България. Участваме и в работна група в Министерство на земеделието, която работи по промените на Наредбата за преструктуриране и конверсия*. Това дава ефект – нашият глас се чува, за да се защитят интересите не само на големите производители.

Периодично се появяват изчисления колко вино ще е необходимо, ако всеки китаец изпива по една бутилка българско вино годишно. Вие правите малки серии вина – за кого са?

Ние постепенно увеличаваме капацитета си, който към момента е 150 000 бутилки годишно. Но високият клас ще остане в серии до 5000 бутилки. Имаме планове в бъдеще, когато влязат в плододаване новите насаждения, да увеличим и обема. Ние искаме първо да създадем име на българския пазар, да си намерим нишата в България. Не сме се отказали да търсим и външни пазари – имаме пробиви в Англия, Чехия, в Русия… Не смятам, че си струва да полагаме усилия за китайския пазар. По-скоро САЩ, Хонгконг, Скандинавските държави… Нашите вина са по-специфични, по-мощни, различни от стилистиката на френските вина. А и „България“ като винен бранд все още е неразпознаваема…

Тамянката ви, обаче, е добре разпознаваема. Залагането на ендемични сортове ли е пътят към успеха или акцентът на тероара чрез класическите сортове и блендове?

Да, водим такава дискусия с някои колеги относно правилния път за развитие на българските производители по отношение на сортовете, с които работим. Естествено един местен сорт винаги е по-атрактивен за чужденците, интересен е, непознат им е, не могат да го сравняват и да направят паралели с подобни вина от други държави. Същевременно ние имаме отличен тероар за международните сортове, които са доказани, благородни, развиват се чудесно при нас и в никакъв случай не трябва да ги загърбваме. Може би местните сортове трябва да се използват, за да се отвори вратата за българските вина – да се възбуди любопитството и интересът към тях и след това да докажем, че и международните сортове тук могат да дадат чудесни резултати. Това ще стане с времето. Ние всички сме още във фазата на експериментите, на търсенето на правилния път – от отглеждането на лозята до винификацията, все още избистряме стилистиката си… Но и маркетинговите усилия за налагане на българските вина са недостатъчни. Трябва да се търсят нови, по-авангардни методи за представяне – а защо не и „слепи“ дегустации, за да покажем, че едно българско вино може да застане достойно до френското и италианското.

С какво ще изненадате клиентите си през тази година?

Изненади ще има много. Замисляме ги от две-три години. От тазгодишната реколта ще имаме нови стилове вина, включително и с тамянката. Разширяваме и експериментите с дивите ферментации, които започнахме през миналата година и сме доволни от резултатите. Чудесно протичат ферментациите със силна флора от нашите лозя, без да се налага да използваме индустриални дрожди. Ще излязат и няколко купажни вина от реколта 2013. През следващата година ще се появи на пазара и рубин, който „отглеждаме“ от две години… Има с какво да изненадаме.

Ще остане ли екзотика виненият туризъм в България или ще се наложи като пазарен продукт?

Виненият туризъм има бъдеще. При нас, въпреки, че нямаме всички удобства, вратите са широко отворени за посетители. Разместваме бъчви, слагаме маси, показваме и предлагаме това, което имаме… Съдействаме на гостите да посетят и други колеги в района, защото за мен, за да се развива виненият туризъм, трябва да се развива и регионалният туризъм. Нашият район вече е облагодетестван с добри комуникации – има матистрала до Харманли, на два часа път от София сме. В региона има концентрация на изби, а близостта ни до Гърция и Турция позволява съчетание на турове с посещение в съседните държави. Проблем би могъл да бъде недостатъчният капацитет на местата за настаняване, ресторантите и пр. Но ще се получи, ако не се залага на инцидентни посещения в определена изба, а производителите в региона обединим усилията си. Това се постига вече в Мелник, в Родопската яка около Пловдив… Вярвам, че ще се развие виненият туризъм – това е един от шансовете българското вино да стане по-познаваемо навън.

* Наредба за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2014 – 2018 години

Реклами

2 thoughts on “„Експериментираме с дива ферментация, изграждаме собствена стилистика“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s