Ирина Софранова е завършила Виенския университет. Притежава Advanced Certificate Level 3 от Wines & Spirits Educational Trust (WSET) в Лондон, а в момента завършва Diploma WSET Level 4, за да получи титлата „винен академик“. Тя е сертифициран корпоративен трейнър, лектор и коуч (ISO 17024), жури в AWC 2014 и 2015 (Austrian Wine Challenge) и почетен член на Европейския рицарски орден European Wine Knights Ordo Equestris Vini Europae, представяйки Балканите. През 2015 се завръща в България, за да се посвети на разпространяването на винената култура и за да разкаже и подскаже за скритите потенциали на българската винена сцена с проекта си Divine Routes.

Свикнали сме да говорим за френски, италиански, испански вина като утвърдени категории… „Вината на Балканите“ – това нов поглед ли е? Защо Балканите?

Погледът не е нов. Просто си бяхме затворили очите известно време. Всичко чуждо беше по-истинско и ценно. В последните години, за щастие, се обръщаме към себе си. От една страна се връщаме към сетивата си, искаме да изживяваме и усещаме, а не просто да консумираме. Любопитни сме какво се случва с нас, след като дълго време сетивата ни бяха замъглени от социалната инерция и желанието да се водим от чужди мотиви, за да не се замисляме много за собствените. Сега искаме да чуем и усетим себе си. Същото се случва и с националните ценности. Попътувахме, видяхме, опитахме. Сега се завръщаме и преоткриваме на ново това, което винаги е било пред очите ни.

Сега обаче то е много по-ценно, защото имаме по-обширна база за сравнение, отколкото тогава, когато се осланяхме на разказите на другите как е “на запад” и тайничко завиждахме, защото мислехме, че всичко чуждо е по-интересно и стойностно. Сега разбираме, че всъщност ТЕ с нищо не ни превъзхождат. Във всяко едно отношение. Дори и с вината си.

Няма да повтарям факти, които са попадали на винената публика, свързани с дългата история, традицията и специфичните тероари по тези територии. Ще акцентирам единствено върху това, че Балканите винаги са били скромни в интернационалните си винени амбиции. Този комплекс е породен преди всичко от манталитета и от социално-икономическата система.

Не се представяме, защото сме смирени, скромни, нямаме самоувереност и финансова подкрепа от държавата, а до преди 10 години дори нямахме модерни технологии и съвременен подход към “виноправенето”. Сега нещата се променят, базата вече я има, произвеждат се качествени и интересни вина. Но както при всеки друг емоционален продукт, трябват посланици, които да разказват истории. А Балканите са интересни и историите ги има. Съвременният винен ентусиаст търси новото, неочакваното. Балканските вина имат огромен потенциал, стига той да бъде разпознат, оценен и разгърнат.

 „Балканите“ като обособен винен регион е предизвикателство и към винопроизводителите, а и към потребителите. Готови ли сме „разчупим“ рамките?

Ако сме реалисти – има един дълъг път пред нас. Като че ли потребителите са по-готови и по-любопитни от винопроизводителите. Последните още скромничат. Но има много качествени вина, които си заслужава да бъдат дегустирани на интернационалната сцена. Трябва просто малко повече самочувствие и целенасочени действия, както и цялостна стратегия за позициониране. Било то на една област или на целия регион. Но за да бъде ефективно съобщението, което изпращаме към света, действията трябва да бъдат координирани. Или поне е необходимо да се запознаем от близо с качествата и слабостите на съседните винени нации.

Що се отнася до рамките, мисля, че сме напълно готови да ги разчупим. Трябва обаче да се доверим на себе си и да направим първите крачки. Това вече се случва. “Балканците” стават все по-любопитни и самоуверени. Всичко е въпрос на време и интелигентно подготвена комуникация с дългосрочна перспектива.

Как се позиционират българските вина на международните пазари спрямо балканските си съседи? Конкуренция или коопериране е успешния маркетингов подход?

Съзнателната провокация към конкуренция не е необходима. Ако има такава, нека тя да бъде с позитивен ефект. Добро решение е да се позиционираме с българските си вина, като част от Балканите. Така, освен че се фокусираме върху собствените си качества, правим услуга на целия регион и показваме уважение. За всички има място. Всички имаме различни качества. Нека се допълваме, а да не се съревноваваме. Трудно се сравняват ябълки с круши. И формата, и вкуса са различни. Нека покажем цялата винена палитра на Балканите, а не само съзнателно изолирани части, които сами по себе си не са достатъчно интересни в световния винен контекст.

Стратегията определено би трябвало да е кооперационна. Сами по себе си всички от Балканските държави са интересни, но много по-лесно ще се позиционират в световен мащаб, ако се движат заедно. И дали понятието ще е Балкани (с което доста държави все още имат емоционален проблем) или Източна Европа, или дори Бивши социалистически републики, не е важно. Дали Унгария, Турция и Словения са част от Балканите също е отворена тема. Същественото е да се комуникира едно единствено съобщение, за да не се обърква световният винопотребител.

Интересен факт е, че, ако се съберат всички Балкански държави заедно с Турция, по количество произведено вино те биха се наредили на първо място, изпреварвайки досегашните първенци Испания, Франция и Италия. Тоест, всички предпоставки в количествено и качествено отношение, както и уникалността на тероарите са налице. Остава единствено да се се задвижи и активира комуникацията, за да се завърнат и позиционират Балканите в съзнанието на световния винопотребител. А това е възможно само с обединение на региона.

 Кои са най-големите консуматори на вино на Балканите – мит ли е, че „никой не може да ни надпие“?

Не мисля, че това е от съществено значение за развитието на Балканските вина. Македония, една от най-малките държави в региона, по последна статистика на Калифорнийския институт за вино се нарежда в топ 10 в света, консумирайки цели 40 литра вино на глава от населението. За сравнение, италианците консумират 37 литра, а Унгария и България са със сравнително еднакви показатели и с много по-скромен резултат от 20 литра вино на човек на година. Количеството на изпитото вино е просто една статистика. Важното е как се консумира виното, дали е осъзнато или е част от консумацията, дали е локално или интернационално, дали пием заради традицията или заради модни тенденции. Това са субективните фактори, които много повече влияят за позиционирането на дадена винена нация на световната сцена. И не е важно колко и какво, а как подхождаме към пиенето като процес. За щастие все повече се интересуваме от това, което приемаме, от неговата история и производствен процес. А това е много важно за развитието на винената култура.

 Какъв е потенциалът за винен туризъм на Балканите – с какво можем да сме конкурентоспособни пред класическите винени дестинации?

Факт е, че на Балканите има огромен потенциал по отношение на туризма. Виненият туризъм от друга страна като специфичен сектор е една все още неразработена ниша, която може да се окаже печелившата ни карта. От опита, който имам с интернационални групи в рамките на проекта DivineRoutes, твърдя, че емоционалната комбинация от пътуване и непосредствен досег до тероара (климат, човек, природа) е това което прави от Балканските вина интересен продукт. Пътувайки и опознавайки региона човек се докосва до неговата автентичност в най-неподправения ѝ вид, опознава традицията, културата, историята и локалните характеристики, а виното придобива съвсем други измерения. От продукт се превръща в неповторима емоция. А това остава дълго в съзнанието.

Сред предимствата на Балканския винен туризъм са и специфичните местни сортове, новаторския подход към традиционни продукти, неподправеността на тероара и близостта на държавите, което позволява откриването на няколко различни тероара за кратко време. Така става възможен междукултурния винен туризъм – другият коз, който мъдро трябва да изиграем.

 Вие ще представите майсторски клас „Виненият вкус на Балканите: неоткрити тероари“ на ДиВино.Тест2015. Вина от кои тероари и изби сте избрали, които единствено участниците в класа ще могат да дегустират?

 Не избите ще са приоритет на лекцията. Фокусът е поставен по-скоро върху уникалността на местни сортове като Плавац Мали, Прокупац, Жилавка – малко познати на българския винен потребител. Идеята е, че ако имаме за цел да се обединяваме под марката “Балкански вина”, трябва добре да познаваме вината на съседните за България тероари. И тъй като на целия форум ще има само Български вина, в майсторския клас ще бъдат представени по-непопулярни за българския дегустатор местни сортове от Македония, Сърбия, Румъния, Турция, Гърция, Хърватия, дори и от Босна и Херцеговина. “Опознай Балканите, за да ги обикнеш” е скритото мото на лекцията. Има много какво да учим, но имайки предвид интереса към лекцията, не се съмнявам, че процесът е стартиран и всичко е въпрос на време. Посетителите на майсторския клас ще имат предимството да бъдат с едни гърди напред, запознавайки се с вина, които, за съжаление, засега могат да бъдат дегустирани единствено и само на собствените си територии. Което пък не е лоша причина за активиране на интереса към винения туризъм. При всички положения трябва любопитство и желание за преоткриване на новото. Франция и Италия просто вече доскучават…

Повече за Балканските вина можете да научите в майсторския клас на Ирина Софранова по време на DiVino.Taste2015 (20-22 ноември 2015, НДК).

Пълна информация за форума на:

http://2015taste.divino.bg

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s