Завършила е финанси в Брюксел. След професионален опит в банковия сектор в Люксембург, се посвещава на семейния винен бизнес. Задълбочава квалификацията си с MBA “wine&spirits” в Бордо и се завръща в България, за да започне отново да пътува – като Директор „Развитие на нови експортни пазари“ в „Шато Бургозоне“

 

 

Къде развивате експортните пазари за вината на „Шато Бургозоне“?

 

В Европа Белгия и Люксембург са най-силните ни пазари. Китай, Южна Корея, а вече и Япония, в Азия. САЩ и Бразилия в Америките… Изнасяме в 17 държави. Все още ни липсват  Африка и Австралия…

 

Какви български вина допадат на външната публика?

 

Нека първо да уточня, че виното, което изнасяме, е идентично с това, което предлагаме на българските си клиенти. Ние не произвеждаме специални „експортни“ партиди. А иначе всеки пазар има своите специфики. И те се обуславят от редица фактори – традиции във винопроизводството и консумацията, кулинарна култура, съседни държави, климатични особености… Например в азиатските държави виното тепърва се налага в консуматорската култура, не е традиционната напитка. Оризът векове наред е доминирал над гроздето по отношение на питиетата… Същевременно в Белгия,например, нашият основен експортен пазар, в съседство с Франция, нивото на винената култура е толкова високо, изградили са традиции в съчетаването на всяко ястие с определен тип вино, любопитни, но и взискателни са към новите вина и могат наистина да ги оценят по достойнство. Подходът навсякъде е различен.

От друга страна зависи към какъв тип клиент се целите. „Шато Бургозоне“, като бутикова изба, се стреми към ресторантите и специализираните винени магазини, които търсят стила на производителя, държат на личния контакт, търсят постоянство в качествата на вината, нещо запомнящо се, специфично за региона и за тероара… Друг тип износители, които се ориентират към веригите, които разполагат с количества, вероятно се стремят към най-ниска цена, но нашият профил е различен. Ние държим на собствения стил на вината си, който да бъде запомнящ се и разпознаваем и при „сляпа“ дегустация. Често пъти наши партньори са ни казвали „Вашите вина си имат този стил, „Бургозоне“-стила“. Това е комбинация между климатични условия, тероара, почерка на технолога, нашето разбиране за вината – да бъдат плодови, обемни, запомнящи се и характерни за сорта си… Искаме когато клиентът ни опита едно шардоне от България и на базата на своя „шардоне“-опит той формира своите очаквания към това вино, ние не просто да отговорим на тези очаквания, но и да ги надминем. За да може да запомни това вино и след време отново да го потърси.

 

В съзнанието на чуждестранния винен любител понятието „българско вино“ има ли вече някакъв изграден образ или тепърва чертае първите си контури?

 

За съжаление моите наблюдения са, че на много места потребителите дори и за България нямат ясна представа. Може би единствените български „марки“, разпознаваеми по света, са розата и киселото мляко. И засега нашата държава не се свързва с виното, което е много жалко, имайки предвид нашата дълга история и традиции. Нямат информация за България, не знаят нищо за климата, природата, релефа и това ги затруднява да си изградят очаквания и към характера на един продукт, в частност за виното, което идва от тази страна. Затова при презентациите си на различни международни изложения 4/5 от времето аз представям България и едва тогава започвам да говоря за виното…

 

Явно ще е трудно само с усилията на винопроизводителите. Какво може държавата да помогне?

 

Всичко, което се свързва с представянето на България на международни изложения – било в областта на туризма, на красотите на нашата природа, изобщо на „бренда“ България, е в помощ и за нашата дейност. А това е нужно и полезна и за всички други браншове. Трябва да има взаимодействие на институциите – това засяга и туризма, и земеделието, и икономиката… Добре би било виненият туризъм да стане един от основните приоритети в рекламните кампании на Министерството на туризма. Но и браншовите организации също следва да са по-активни – да събират и систематизират информация и данни за пазара в съответната държава, за профила на потребителя и т. н., които да улеснят българските производители в износа на продукцията им.

И винените изложения, които са доста специфични и специализирани форуми, са добра възможност за реклама, там може също да бъде направено много. Например представяне на българските вина от известни „Masters of Wine“ на най-голямите винени изложби, като „Провайн“, както това се прави от „Master of Wine“ Кристи Кентърбъри, която води серия от презентации за Молдовските вина. Да се подготвят рекламни материали за винената история на България, за нейните винени региони, за характера на вината ни, които да се предоставят на посетителите.

 

Всъщност противоречив ли е интересът на големите и на малките изби по отношение на експорта или могат да се намерят пресечни точки?

 

Не мисля, че е противоречив. В крайна сметка ние всички се опитваме да представим български продукти – независимо дали на българския или на външния потребител. Разликата е, че има малки, семейни изби, които нямат такива обеми, които да им позволят сериозен износ, за разлика от големите промишлени производители, които имат цели експортни отдели. И съответно акцентът е различен. Но нека не разглеждаме въпроса само през призмата на експорта. Защото по отношение на туризма всички изби могат да имат полза, ако се провокира по-голям интерес у винените ценители. Дори и да не изнасяш големи количества, всички имаме интерес нашата държава да е все по-посещавана от чужди туристи, да се развиват винените маршрути и дестинации в нашите региони, да бъде разширен туристическият продукт и с винения туризъм…

 

Експортният Ви опит какво казва – трябва ли българското вино да се позиционира със своите ендемитни сортове или избите ни трябва да правят висококачествени вина от международните сортове и класическите купажи?

 

Това е един от най-сложните въпроси и не съм сигурна, че мога да дам еднозначен отговор. И че изобщо има правилен, универсален отговор на него. Всеки производител трябва да намери своята стратегия и философия. Според мен, обаче, това са различни етапи. Все още не само виното ни, но и държавата ни е трудно разпознаваема. И ще е много трудно да се наложим на чужд пазар с местен сорт. В началото трябва да изградиш „бранда“ българско вино. Да предоставиш на винения любител възможност да опита и сравни с нещо познато, нещо, базирано на опита му. Да го убедиш в качеството на българското вино. Защото той не знае какво да очаква от гъмзата или от тамянката, например, които са характерни за нашия регион. Дори и да са страхотни вина, което пък, за мен, е задължително условие. И когато сме успели да го убедим в качеството, да го спечелим, да си „отворим вратичката“ за нашите вина, той ще започне да ги следи, да се интересува, и вече можем да му предложим нещо по-различно, по-интересно, по-характерно за страната и винените ѝ региони. Все още, според мен, сме в началния етап на този път…

И пак казвам, трябва добре да се познава спецификата на винената публика в съответната държава, факторите, които влияят на вкусовете. Например в САЩ изключително се харесват и търсят сортовите вина. Със специален акцент на „пино ноар“. Голяма заслуга за това имаше филмът „Отбивки“ (Sideways)…

 

Излиза, че изкуството също може да бъде добър „винен посланик“?

 

Абсолютно! Това потвърждава, че когато представяме България пред света, полза от тази познаваемост имат всички индустрии. Знаете ли, наскоро разбрах, че филмът за Борат („Борат: Културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ“), който изключително бе подразнил властите, страшно е повишил туристическия интерес и посещенията в Казахстан… Факт е, че това си е специфичен вид маркетинг…

 

Да, Том Хенкс също говореше на български в „Терминалът“, а наскоро холивудски звезди се снимаха в рекламен клип за България….

 

Всякакъв тип успешен маркетинг, който е свързан с нашата държава, е полезен за всички. Може би няма веднага да усетим ефекта, но в дългосрочен план това дава резултат.

 

При винения туризъм вашият край (Северна България) като че ли изостава от „южняците“ – и в инфраструктурата, и в концентрацията на изби…

 

За съжаление е така, но се надяваме да наваксаме. Като начало трябва и ние, след Пловдив и Мелник, да направим карта на винените обекти в региона. По-важното е, обаче, да се подобри инфраструктурата и да се улесни достъпът до избите в региона. Магистралите в Южна България им дадоха сериозно предимство. Дано и довършването на магистрала „Хемус“ бъде скоро, защото това ще помогне за развитието на целия регион. Може да се помисли и за нови мостове над река Дунав, които да подобрят комуникацията с Румъния. Нашите съседи също са добър потенциален потребител на туристическия и винения ни продукт. А защо да не се организират и съвместни двустранни винени турове?

Реклами

3 thoughts on “Биляна Маринова, „Шато Бургозоне“: За да успеем на външните пазари, трябва да надминем очакванията

  1. Превъзходни вина!Това,което забелязах и интервюто потвърждава е,че от първата партида до момента,качеството е едно е също.Това е формулата,която обикновенно липсва на българските изби.Стериотипната практика е да пуснат превъзходна първа партида,докато тече рекламната кампания,а след време качеството е тотално променено.Браво на Шато Бургозон,продължавайте все така да ни радвате с прувъзходни вина!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s