Изба „Нерагора“ в с. Черногорово, Пазарджишко, е интересен пример за симбиозата на италианския винен опит с уникалните характеристики на българската природа. Резултатът е производството на качествени вина, които се радват на все по-голям интерес сред винените ценители. В това блиц-интервю с основателя на „Нерагора“ – Масимо Ацолини, в рамките на „Винария 2016“, разговаряме за добрите идеи, които българските производители могат да заимстват от колегите си от „Ботуша“.

 

Как един италианец решава да прави българско вино?

Първоначално започнахме с друг вид инвестиции в страната. А през 2002 година закупихме подходящи масиви за отглеждане на лозови насаждения. И започнахме да правим вино.

Какво открихте тук?

Добра земя и добри хора!

А по какъв начин доброто българското вино може да достигне до външните пазари?

Ние сме избрали да представяме местните сортове, като най-важен за нас е маврудът. Разбира се, работим и с международни сортове – каберне совиньон, мерло, шардоне, мускат…  Консултирани сме от италиански енолози. Правим качествено вино от качествено грозде. Цялата ни продукция е биологично сертифицирана.  Но на световните пазари българското вино все още е слабо познато. Едва в последно време започна по-активно да се рекламира.

Включително и във винена Италия?

О, да. Ние продаваме българските си вина в най-реномираните енотеки в Италия, основно в областта Венето, около Венеция. Българското вино, и особено маврудът, се радва на голям интерес и намира добра цена.

И дори може да привлече винени туристи в България?

Ами в Италия има толкова много изби, че вече е „пренаселено“. Няма какво повече да се развива. Тук има ниша, има много възможности за нови идеи. Ние също в момента изграждаме към избата и инфраструктурата, която е необходима за посещения за винен туризъм.

С какво италианският опит може да бъде полезен и на българските производители?

Ако продължим аналогията с Италия – там производителите от определен регион се обединяват в кооперативи. Помагат си и изграждат своя запазени марки – „брандове“ или стилове вино, които да бъдат разпознаваеми в целия свят. Такова е италианското просеко. Ако го няма това сътрудничество между производителите, най-вече в областта на маркетинга, оцеляването би било трудно.

Каква да бъде българската „запазена марка“?

За нас, в Тракия, това е маврудът! Тук той е емблематичният сорт и дава отлични резултати!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s