Не искате ли да разгледате нашата портретна галерия във фоайето? – попита учтиво Бомбардов.

– Сара Бернар. – обясни Бомбардов.

До прославената актриса беше сложен в рамка фотографският образ на човек с мустаци.

– Севастиянов, Андрей Пахомович, завеждащ осветлението. – обясни учтиво Бомбардов.

Съседа на Севастиянов познах сам – беше Молиер…

След Нерон идваше Грибоедов, след Грибоедов – Шекспир с обърнатата колосана яка, след него – неизвестен човек, който се оказа Плисов, отговарял 40 години за въртящия се кръг в театъра.

 

Така Максудов, героят на Булгаков в „Театрален роман“, се потапя в уникалната атмосфера на Независимия московски театър. Подобно въздействие оказа върху мен и „Винария 2016“ – съчетание от фактори, всеки от които сам по себе си има своята тежест, но подредени един до друг провокираха доста въпроси, които специализираните медии някак си не уловиха или пренебрегнаха. Отдавайки дължимото уважение на усилието на Пловдивския панаир да организира мега-форум за агробизнес, храни и напитки,  ще се спра накратко на наблюденията си върху винения сегмент на изложението.

Няма да ви занимавам с това кой какво е казал на откриването, колко са изложителите, от колко държави, къде са отишлите тази година „Златните ритони“ – това ще си го прочетете във всички други специализирани медии. Моята цел е да провокирам винената общност да мисли. А тази част от нея, която мисли – да действа. А пък времената налагат да се действа изпреварващо, гъвкаво и интелигентно. Затова поставям въпросите, а пък отговорите ще трябва да търсим заедно…

Виненият календар на България не е особено богат, но прилича на онези два кораба, които след като имали цялото море, успели да се сблъскат. Не мога да си обясня иначе какъв е смисълът по-малко от три месеца след DiVino.Taste в София и по-малко от два месеца преди Concours Mondial de Bruxelles, който също ще се проведе в Пловдивския панаир, да се проведе „Винария 2016“. А в допълнение – само преди дни излезе и Класацията на DiVino Top 50. С други думи – избите вече са представили най-доброто от своите вина, а ако нещо не са – ще го представят на Concours Mondial de Bruxelles. Затова на „Винария“ повечето от водещите български винопроизводители решиха да не участват.

Далеч по-удачно би било и изложението на фирмите за оборудване за производство на вино – на бъчви, бутилки, тапи, ферментатори, бутилиращи машини и пр. да бъде подгряващо на някое от големите винени събития – едно, че интересът към този неособено атрактивен за крайния потребител сегмент на бранша ще е по-голям, но по-важното – производителите на оборудване ще намерят по-мотивирана и концентрирана специализирана аудитория за своята продукция в лицето на винените производители, които сега просто отсъстваха.

Връчването на всякакви награди „на кило“ на всяко специализирано изложение трябва да бъде преосмислено, защото това девалвира стойността на този тип отличия. В резултат – производителите ще лепят стикерите по бутилките и ще слагат медалите в брошурите си, но те, вместо да привличат винените ценители, по-скоро ще ги разколебават. Необходимо е да се изготвят много ясни и точни критерии в тази по съществото си субективна оценка, които да са обсъдени, приети и възприети от винената общност – производители, браншови организации, медии, ценители, а броят на отличията да бъде силно редуциран и да бъдат награждавани само най-добрите от най-добрите.

Проблемите на маркетинга, и особено на експорта на българските вина, не може да е „съпътстваща програма“ в дневния ред на ресорните министерства и институции, и дело единствено на самите „давещи се“. В условия на жестока винена конкуренция на световните пазари, е престъпление заради нехайството на държавата ни и инертността на браншовите организации, прекрасните български вина да губят позиции (дори и на българския пазар), измествани от евтини вносни продукти с несъпоставимо качество. Събудете се!

Виненият туризъм като приоритет продължава да се губи някъде между дегустациите и добрите пожелания. А той представлява отлична възможност не само за подкрепа на избите, но и за запознаването на туристите с културните традиции по нашите земи и, не на последно място, за цялостното развитие на предимно изостаналите икономически български региони (но разполагащи със съхранена красива и чиста природа). Необходимо е във всяка кампания, представяща възможностите за туризъм в страната, виненият туризъм да бъде специален, обособен, акцент. Нещо повече – възможностите за мобилизиране на българските ценители по отношение на винения туризъм все още са пренебрегвани и от туристическите агенции, и от общините, в които има хубави семейни изби.

Не на последно място изграждането на винена култура в българския потребител е оставено  единствено на… семейната среда. А това е един от малкото случаи, в които е много рисково да ѝ бъде поверена тази мисия. В страна, в която масовата употреба на спиртни напитки е проблемна, често пъти – и фатална, усилията за формиране на винени ценители след младите хора, което неизменно е съпътствано и с изграждането на по-добра кулинарна култура, ще се отплатят не само по отношение на развитието на сектора, но и за появата на едно ново, по-просветено и по-здравословно живеещо поколение.

Времето тече прекалено бързо. Европейските субсидии за винения бранш скоро ще свършат. И ако не сме подготвени, ще настанат трудни времена. Но ако успеем да действаме интелигентно и иновативно, българското вино го очаква блестящо бъдеще.

 

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

One thought on “„Винария 2016“ – един по-различен ракурс

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s