Този пътепис може би ще започне с посещението в избата, но не би могъл просто да завърши с отпътуването оттам. Всъщност аз дори не отидох с намерението да напиша материал. Не бях се подготвил предварително, имах само бегла представа за избата. Беше есента на 2015 година. С компания прекарахме няколко дни в региона на Видин, и тъй като групата ни бе от винени ценители, някои от които не живеят в България, им предложих патриотично да се отбием в някоя от избите в околността и да опитаме от вината (на Осторова такива вина няма къде да пият!). Времето прекрасно – около 22 септември – Деня на независимостта, събрали са се почивни дни, ние обитаваме прекрасна старинна селска къща – цял етнографски музей, а и гроздоберът е в разгара си – какво по-хубаво след една разходка край Белоградчик да посетим и избата в близкото село Боровица. И в дните, в които отбелязвахме Независимостта на България, шансът ни заведе в една от най-независимите български изби…

 

Програмата ни беше доста амбициозна и виненият туризъм бе под условие – взависимост от това как се движим с времето. Докато прозвънявах предишния ден малкото изби в региона, единствено от „Боровица“ получих отговор „Ами, заповядайте, когато можете! Ние сме там до късно – сега е гроздобер и работа колкото искаш. Казвам се Адриана.“ Само че се случи така, че на Адриана ѝ се бе наложило да замине някъде по работа и когато пристигнахме, заварихме само неколцина работници да се занимават в двора с току-що пристигналото ремарке с грозде. Група лежерни посетители може би бе последното, което искаха да видят в това напрегнато време, но като се представихме и съобщихме, че имаме предварителна уговорка, че разбираме колко им е натоварено и няма да им отнемем повече от 15-на минути, човекът, който даваше указания на другите, се приближи и ни поведе към избата: „Здравейте! Аз съм Огнян. Заповядайте сега, да видим с какво можем да сме полезни…“

 

Класически тип дегустация не се получи. Нямаше време. За вината, които опитахме, също не говорихме много. Разговаряхме за региона. И още повече – за България. Времето беше напрегнато, разговорът в началото тръгна малко нервно, но постепенно започнахме да навлизаме от тема в тема и така 15-те минути, които бяхме поискали, се превърнаха часове. Тръгнахме си, когато вече започваше да се здрачава… Казват, че обикновено човек е най-прям или с най-близките си, или с напълно непознати. И наистина – удиви ме как този човек умее да се радва на красотите на региона. Намираше ги за нещо толкова естествено и обозримо, че на част от въпросите ни отговаряше „Защо избрахме да направим избата тук ли? – Ами нали вече няколко дни сте в региона – видели сте защо!“  И как същевременно не можеше да скрие огорчението си, че държавата ни в такава степен е изоставила всичко – и региона, и земеделските стопани, и винопроизводителите…  Но, въпреки това, остават и продължават да правят вино. Не такова, което е съобразено с моментната мода, с капризите на пазара или с възприетите стереотипи… А автентични вина, с които да пресъздават характера на този „Северозапазен“ регион…

 

Тези от вас, които познават вината на изба „Боровица“, знаят, че те трудно се поддават на стандартно описание. През последните месеци съм опитал много от тях, но продължавам да ги откривам. Едва ли има друга изба в България, която произвежда толкова много „етикети“ в толкова лимитирани серии. Какво ще кажете, например, за партидата от едва 135 бутилки Каберне фран 2012, последните от които може би все още могат да се намерят в специализираните магазини. И едва ли ще намерите толкова подробни етикети, които да ви предоставят информация за възрастта на лозовия масив и характера на почвите, за гроздобера и добива от декар, за времето на отлежаване и вида на бъчвата, за датата на бутилирането и големината на серията, дори и за количеството сулфити… Радост за ценителите! И всяко от вината на „Боровица“ е със свой характер. Като при хората. – Едно ще те привлече и заинтригува, друго ще те дистанцира, в трето ще се влюбиш, четвърто ще накара да се замислиш… Но няма как да останеш равнодушен.

 

Нашето посещение съвпадна с последния гроздобер за д-р Огнян Цветанов. В началото на 2016 година той внезапно си отиде. Но този разказ няма да завърши тъжно. Защото тъга може да предизвика пропиляното време или пропуснатите възможности. А класиците – във всяка област на изкуството, остават във времето със своите произведения. Те продължават да разказват за тях и след тях…  

 

Галерия:

 

Реклами

3 thoughts on “„Боровица“ – когато изборът ти се казва „България“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s