Не знам дали е вярно твърдението, че ако обичаш Родината си, трябва да ѝ помогнеш, когато тя най-много се нуждае от тебе, но е факт, че младият енолог Галина Нифору оставя „американската мечта“ и се завръща в България тогава, когато много от българите я напускат – след онази печална „Виденова зима“ преди 20 години. Трудни времена и за България, и за Балканите…  Днес времената са други. Балканите са едно много по-добро място, българското вино е на път да се завърне като един от националните ни символи, а Галина Нифору е Председател на Българската асоциация на износителите на вино и Директор на „Балканския винен конкурс и фестивал“. Предизвикателствата, обаче, макар и по-различни, далеч не са по-малко…

 

Предстои 5-тото, юбилейно, издание на Балканския винен конкурс и фестивал (26-29 май). Опознахме ли се балканските държави през този период?

 

Нашата идея още от самото начало бе именно да се опознаем помежду си. Всички страни на Балканите са горди с винените си традиции. Но нищо не знаехме за случващото се в региона през последните 10-15 години. Може би с малки изключения за Гърция, която много българи посещават за почивката си. Но за Румъния, Сърбия, Хърватия,  Черна Гора, Словения, Турция, Македония, Босна, Албания информация липсваше. Същото бе и по отношение на България от страна на колегите ни.

И след тези  4-5 години процесите наистина вече се осъществяват на много високи обороти. Организират се винени събития, канят се партньори от съседните държави, постоянно се увеличава интересът към местните сортове на Балканите, развиват се и дестинациите за винен туризъм…Непрекъснато ми се обаждат приятели, за да ме попитат коя изба да посетят в Гърция, Сърбия или в Хърватия…

 

Добре звучи…

 

Чувството е много положително, защото сме пионери в нещо хубаво, което се случва, и което е от полза за всички – не само за винопроизводителите, но и за любителите на вино. Виното е не само един прекрасен продукт – то се консумира споделено – сред хора, в добра компания, скъсява дистанцията и създава приятелства.

Освен, че ние на Балканите, се опознахме, и ще продължаваме да го правим, успяхме да фокусираме и интереса на световната винена общност към нашия регион. Каним всяка година на Балканския винен конкурс и фестивал много престижно жури – държим да има постоянно поне 3-4 “Master of Wine” от различни страни – различни ключови пазари за Балканите. Идват и търговци, журналисти, блогъри. Тази година журналисти от няколко континента пристигат по своя инициатива специално да отразят Фестивала… Искат да опитат вината, да се срещнат с производителите – колелото се е задвижило…

Балканите като регион нямат особено положителен имидж, но ние се опитваме да променим това – „винената дипломация“ изключително много ни помага. А виното наистина придава на региона една съвсем различна светлина. Мисля, че сме на прав път и всички го усещат.

 

Наистина Балканите имат свое „травматично“ минало, породено от войни и разделение. Може ли виното да е сред символите на общото ни бъдеще?

 

Започвайки да работя по осъществяването на идеята за общ Балкански фестивал, обиколих много държави и изби, срещнах се с ключовите фигури във винопроизводството. В началото всички гледаха с известно недоверие – „какво пък ще е това Балканско изложение“.  Усещаше се дистанцираност от страна на нашите съседи. Ние просто не се познавахме. Сега нещата са съвсем различни. Апостолски убеждавах всички винопроизводители и виждах как тяхното излъчване се променя, и се радвах… Защото ние, на Балканите, сме хората, които трябва да променим нещата – няма как да дойде някой отвън да го направи. А и големите винени „сили“ ще ни уважават, ако видят, че ние сме си протегнали ръка, че работим заедно, че искаме да се развиваме…

 

Може ли Балканките да предлагат свой общ туристически продукт по отношение на винения туризъм, а защо не и производителите да се обозначават в рамките на един, дори и условен, общ винен регион „Балкани“?

 

Виното може да помогне за подобряване на имиджа на региона и това се случва. Да представим региона „Балкани“ заедно е моя стара мечта. Обсъждала съм тази идея и с колегите от браншовите организации в другите балкански държави. Но за да се случи това, трябва първо да се създаде една „Балканска винена камара“, която да бъде двигателят, да движи нещата, да се председателства на ротационен принцип. И защо не, участвайки на големите световни изложения, като „Провайн“, например, освен собственото лого „Вино от България“, „Вино от Хърватия“ и т.н., навсякъде да бъде отбелязано и „Балкански вина“.

По този начин ние въздействаме и на публиката, и на търговците – отправяме силно послание, казваме им „Ние сме от Балканите и се гордеем с нашите вина“. Защото наистина имаме фантастични вина и изби. А тази година на Балканския винен фестивал ще имаме представяне и на Албания, която до този момент стоеше някак си изолирана… Но ето, че те сами ни потърсиха, което е страхотно!

 

Вие успявате да интегрирате Балканите по-бързо и от Европейския съюз…

 

Да, да, така се получава. Виното е такъв продукт, че хората, които са ангажирани с него, са приятелски и позитивни настроени. Но, както споменах, нужна е „шапката“, нужна е организацията, която да придвижва тези процеси.  Включително и туристическия продукт. Защото идвайки от по-далечни дестинации, или дори от други континенти, туристите искат в тези 10-на дни, през които са в региона, да посетят няколко държави. И ако можем да им предложим такъв общ продукт, мисля, че всички ще се възползват от него.

Тази година се случват много хубави неща, имаме важни винени събития в България. И изобщо регионът е добре представен. Започвайки от миналогодишната “Digital Wine Communications Conference” в Пловдив, която имах щастието да съм съорганизатор, тази година бе „Concours Mondial de Bruxelles“ – т.е. два пъти идваха по 300 души от целия свят, свързани с виното, които видяха, че нещата тук са много променени.

Мои приятели от Балканите ме питат „Какво правите в България – толкова много големи и престижни винени събития за толкова кратко време!“. В началото на юни пък Генералната асамблея на Международната асоциация на сомелиерите ще е в Сърбия. Т.е. има едно „съревнование“, концентриране на големи винени събития, което позиционира стабилно региона на световната винена карта. Тук „ври и кипи“, и за разлика от много други сектори, нашият е жив и се развива.

 

Да, и предстоящото издание на Балканския винен фестивал ще „ври и кипи“ от интензивна  съпътстваща програма. Теми като виненото образование, винената реклама, медийната комуникация, ще бъдат застъпени в лекциите. Дойде ли времето за една по-активна образователно-информационна политика?

 

Аз в тази посока работя вече 20 години и за мен е изключително важен маркетинговият компонент на винения бизнес. Ако няма правилен маркетинг, ефективна медийна комуникация, успешен подход към потребителя, който да се научи да разбира вината и да търси качествените вина, нещата трудно ще се получат. Мисля, че в рамките на тези форуми сме полезни за обучението не само на посетителите, но и на избите, които участват.

Тази година 4-мата „Master of Wine“, които ще бъдат на фестивала – невероятни личности – като излъчване, като знания и умения за директен контакт, ще предадат от своя опит. Това са хора, които могат да те вдъхновят и да учиш за виното, и да се заинтересуваш от виното по-дълбоко. Да кажем майсторския клас за Санторини – да опиташ 10 топ вина Асиртико от Санторини, сред които и едно изключително 20-годишно десертно вино, с един невероятен анализ на всяко едно от тях! Или съревнованието между „пино ноарите“ на Франция и Балканите – друг от майсторските класове. Ами майсторския клас на Председателя на Конкурса – Константинос Лазаракис – с една ретроспекция на награждаваните с “Гранд Трофей” топ вина от Балканите – “The best of Balkans”.

Няма как това да не те запали за виното. Всички страни вече се стремят да бъдат призьори, защото тези трофеи наистина са значими и „изстрелват“ вината им по цял свят. И ако първата година това бяха все български вина, през следващите конкуренцията стана страшно оспорвана и непредвидима.

Нашият конкурс дава много голям шанс на вината – те се дегустиран по два пъти – всяко едно от тях, дискутират се. Погрижили сме се никое вино да не бъде ощетено. Използваме австралийска система, при която този, който успее да събере необходимите точки, взима медал.

 

И от медалите да преминем към експорта. Вие сте и Председател на Българската асоциация на износителите на вино. Какво вино трябва да изнасяме? И как Българската държава може да подкрепи бранша?

 

Иска се сериозно проучване какъв тип вина се очакват – не за милион, колкото струваше предишното туристическо лого, но все пак трябва да се инвестира в това. Нашите местни сортове са уникални, но тук прекрасно се развиват и интернационалните сортове, и класическите купажи правим невероятно. И ние това трябва да умеем да го кажем. Трябва да се позиционираме. Но тук трябва да помага и държавата.

Моментът вече е не назрял, а „презрял“. Необходимо  е спешно да се направи една конференция, един винен форум, на който да участват и представителите на бранша, и институциите – Министерство на земеделието, на икономиката, на туризма.. Виното не трябва да е изолиран продукт от цялостната комуникация на страната. То наистина е сред много малкото продукти, които формират имиджа на България. И не трябва да го приравняваме с консервите, с компотите… с всички онези продукти, които в момента са приоритетни и получават субсидии, а виното е изключено, понеже гроздето за вино не било плод…

 

Май при конкурентите ни не е така…

 

Да вземем например една малка държава – Грузия. Виното е издигнато в култ. Имат си мит, разказват си го, държавата ги подкрепя. Бях наскоро в Тбилиси. Много добре са си свършили работата. Грузия изнася виното си на 3 евро/л, а ние на 1. А тяхното в никакъв случай не е по-добро от българското. Да, модата сега е в техните „квеври“, но тази мода ще отмине. Те обаче рекламират с всички възможни средства – вкл. с привличането на 20 „Masters of Wine“ в Грузия – това е нещо забележително! Имат кампания, а ние нямаме. Идват туристи – не само от Русия, но и много от Германия, САЩ…

А ние имаме не само по-хубаво вино, но и природа, и всичко. А не се прави нищо. Трябва да се обединим около такъв бранд – “Wines of Bulgaria”, да решим и юридическата форма, под която ще се реализира, и финансирането, което ще го развива. И в никакъв случай до него да не се допускат хора с чиновническо мислене – трябва да са компетентни и креативни хора, запознати със световния опит.

Избите също трябва да бъдат съпричастни – една, макар и минимална част, от себестойността на всяка бутилка трябва да се калкулира за този фонд –  “Wines of Bulgaria”. Защото не може да се разчита само на държавата, но и без нея не може. Взаимен е процесът.

 

Каква трябва да е кампанията ни?

 

Ние живеем в дигитален свят – не е нужно да се правят свръхскъпи кампании. Една страница например в “Wine Spectator” е 45 000 $. Една страница! Кой би могъл да си го позволи? Наистина, може това да е „Винена библия“ за американския пазар, но има достатъчно други канали, включително социалните мрежи, където такъв ресурс може да бъде по-ефективно инвестиран. Има възможности с по-малко средства да постигнем по-голямо въздействие.

Да си припомним какъв бум направи „Wines of Portugal“.  Преди Португалия имаше имиджа на една по-бедна страна, която освен порто, не може да предложи особено впечатляващи вина. А виждате къде са сега португалските вина. Нашата идея е да поканим лектори от чужбина, които правят такива рекламни кампании и могат да споделят с нас своя опит. Но диалогът между държавата  и бранша трябва да се състои.

 

Къде са нашите перспективни пазари? На Балканския фестивал ще участва и японският „самурай“  – „Master of Wine Кеничи Охаши, който ще ни представи пазара на вино в „Империята на изгряващото слънце“…

 

Перспективите са големи, но трябва много постоянна и целенасочена работа. Като председател на Асоциацията с гордост мога да споделя за спечеления проект за промотиране на българските вина в САЩ, Япония и Китай. Готвим проекта от две години. И затова тази година специално поканих „Master of Wine“ Кеничи Охаши да бъде жури на фестивала и да се запознае с българските вина. Много от избите, които участват, са наши членове и имат експортен интерес към Япония. По този начин той ще може лично да се срещне с представителите на избите и да придобие непосредствени впечатления за българското вино. Ние желаем той да бъде нашият винен „посланик“ в Япония. Той е с огромно реноме там и думата му е закон. Освен, че е единственият „Master of Wine“ в Япония, е представител и на една от най-старите фамилии – вносители на вина.

Той е и най-добрият „мастър“ по саке може би в целия свят – една добра идея за такъв майсторски клас на някое от следващите издания на Фестивала. Така че залагаме много на Япония – една от малкото държави, в които и България, и българското вино, имат положителен имидж, наред с розата и киселото мляко. Много важен „посланик“ е и нашият Котоошу. И вярвам, че нещата ще се случат. А Япония има своя специфична култура и собствен ритъм. Така че ще бъде много интересно – приканвам всички колеги да посетят неговата лекция. Да разберат какво се случва на този пазар, да почерпят „вода от извора“.

 

Оставаме в Далечния Изток. Китай?

 

Нещата са много интересни и там. Преди няколко дни направих презентация за представителите на една от най-бързо развиващата се китайски провинции – Нинбо  (Джъдзян ), намира се под Шанхай. В момента се изгражда мост, който ще позволи за 3 часа да се достига с влака до Шанхай. Делегацията бе на много високо ниво. И, наистина, за Китай това е пътят – трябва да се осъществи контакт на много високо ниво – правителство,  губернатори и областни ръководители. Китайският пазар не е никак лесен и става все по-труден, защото целият винен свят е обърнал поглед натам…

 

Българското винопроизводство е в обем, колкото за един „малък“ китайски град…

 

Така е. Но пък всички искат да „хванат“ този „малък“ китайски град, така че няма да ни е лесно. Но от есента стартираме и там. Когато се работи правилно, ще имаме и резултати, и добро медийно отразяване. Догодина пък китайски топ журналисти и търговци ще посетят на два пъти България – през май и септември, така че ще видят лично на място в избите колко добро е българското вино. Създава се една емоционална връзка и това е много важно.

 

А пазарът в САЩ?

 

Пазарът в САЩ в момента е най-важният винен пазар в света – на първо място по консумация на вино. Там започваме „на чисто“ – и за разлика от други държави, нямаме отрицателен винен имидж, който трябва да преодоляваме. Стартираме рекламната кампания в Хюстън. Може да звучи малко екзотично, но ние не можем да направим огромна кампания, каквато могат да си позволят Чили или Аржентина, и трудно можем да се преборим в Ню Йорк например.

Избрахме Хюстън, 4-ия по големина град в САЩ, където винената консумация се увеличава със страхотна скорост – повече от 14% годишно. Откриват се нови ресторанти, винени барове, заведения. Градът процъфтява, Тексас е един много богат щат. И още следващия месец – между 7 и 12 юни ще бъдем в Хюстън, ще гостуваме в едно шоу, ще правим майсторски класове, семинари, бизнес-мисии. Ще се срещнем с поне 50-на вносители, търговци журналисти… Ще участват 15 от най-добрите български изби. И дано оттам наистина да тръгне „американската мечта“ за българското вино.

Американците са много отворени хора, но трябва да ги „грабнем“, да ги убедим, че си тежим на мястото, да им покажем, че имаме хилядолетна винена култура. Така и ще се казва нашата кампания – “New Wines of Ancient Thrace” – един мост между традициите на древните траки и постиженията на днешните български винопроизводители.

 

*Вижте и Програмата на Балканския винен конкурс и фестивал.

Реклами

6 thoughts on “Галина Нифору: Винената „дипломация“ може да обедини Балканите

  1. Коя сте вие? Колко бутилки вино сте продали или изнесли, била ли сте на местата, които цитирате и кой ви даде правото да се изказвате? Или само си прибирате дивиденти за нови коли и имидж? Кои са дегустаторите Ви на конкурса? Хахаха

    Харесвам

    1. Г-жо Друмева,
      Коментарите в този блог са силно насърчителни… тогава, когато човек има какво да каже.
      Ако имате своя теза по темите, които разглеждам, можете да я споделите, ако просто сте решили да „хвърлите“ някоя заядлива нападка към хората, които интервюирам, моля да ми го спестите. Има достатъчно други места, където можете да го направите. Ще се постарая да запазя The Wine Inside като смислено словесно пространство. Благодаря за разбирането!

      Харесвам

  2. Г-н Паунов, незнайно защо не знаем за Вас! Когато прекараш половината от съзнателния си професионален живот и дадеш всичко БГ виното да оцелее… можете да ми връщате подобни коментари… желая Ви здраве и дълъг живот в попрището, с което се опитвате да се заемете…

    Харесвам

    1. Г-жо Друмева,
      Уверявам Ви, че от това, че нищо не знаете за мен, нищо не сте загубили. 🙂
      Не знам и кое е това „поприще, което се опитвам да заемам“, но ми дава спокойствие това, че Вие сте наясно. С радост бих се запознал с Вас при първа възможност!Но дотогава, а и в бъдеще, ще призовавам за културен тон на дискусиите в моя блог (ако позволите).

      Харесвам

      1. Г-н Паунов, не виждам какво „некултурно“ има в моя пост… или се опитвате да използвате сугестопедия срещу мен… не приемам и няма да позволя да ми се натякват, на мен и аудиторията на вашия блог твърдения, които са слабо казани аутотистични и безпочвени. Разбирайте ме, както сметнете за добре…желая ви здраве и успехи…

        Харесвам

  3. И понеже Г-н Паунов… ( забележете, че изписвам дори обръщението си кум Вас със „заглавна“ буква)…, та, Г-н Паунов… не приемам и няма да позволя, където и да срещна в интернет пространството изказвания без доказателства… тази г-жа е ясна… и вместо да публикувате слабо казано “ измислици премислици“ можехте да се обърнете към имена във винения бизнес като: г-н Папазов, г-жа Наталия Казакова, г-н Станимир Стоянов, г-н Янко Янков, г-н Едоардо Миролио, г-н Радев, г-н Шотев и много други… Аман от многознаещи… А за ваше сведение, Домейн Бойар и г-н Харамлийски могат да ви ви дадат много инфо по парещите въпроси във Вашето интервю… доста по-обусловени…. не от теории, а от действия… поклон…

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s