Дори и хиперболизирано, това сравнение на „Concours Mondial de Bruxelles“, който се проведе в Пловдив, има своето основание, на фона на все още броящите се на пръсти събития от такъв мащаб в националния ни винен календар. Затова е и обяснимо недоволството на винения бранш от скромното медийно отразяване на конкурса, което, с изключение на няколко кратки анонса, не достигна до национален ефир. Да, обидно е – и мащаба на събитието, и спрямо труда на българските винопроизводители, и спрямо обществения интерес на винените ценители. Но нека опитаме да погледнем към фактите отвъд обидата и ще видим, че в „празните трибуни“ всъщност няма нищо изненадващо и нелогично.

 

Лошият „тайминг“

Да организираш домакинството на световно събитие като „Concours Mondial de Bruxelles“ в дните между Разпети Петък и Великден показва, че изобщо не си „в час“ с дневния ред на обществото, с приоритетите на новините и със стилистиката на неполитическите събития през този период.  Да, България може и да е вече християнска само по традиция, но ще е проява на много лош тон след кадрите от службата на Опелото Христово да покажеш нахилените физиономии на организатори и съдии при откриването на винено състезание. Само седмица по-късно медийното отразяване би било съвсем различно, дори и при нулева допълнителна работа от страна на организаторите.

 

Липсата на информация за конкурса

Медиите в България са такива, каквито са. Журналистите в тях – също. Повечето от тях – особено новинарите, нямат кой знае каква специализирана експертиза. Дори и в ресорите, които отразяват. А често пъти им се налага да отразяват всичко. И ако за бранша „Concours Mondial de Bruxelles“  говори достатъчно, за репортера Хикс, не говори нищо.  Да му подадеш просто една шаблонна информация, че това е „единственият пътуващ конкурс“, с кратка историческа справка, наред с това  колко държави/изби са изпратили „проби“ за конкурса, не е новина, която ще грабне нито неговото, нито общественото внимание.

В динамиката и конкуренцията на новини и събития от цял свят твоята информация трябва да е поднесена като чаша хубаво вино – към подходящия човек, в правилния момент, на точното място и, ако щете, на необходимата медийна „температура“…

Нищо не пречеше да се направят няколко прости „подгряващи“ стъпки – да се представят смисълът на конкурса, регламентът, принципът на подбор на журито, етапите на оценка на вината, критериите за медалите, някои от по-атрактивните и значими членове на съдийските комисии, които да споделят интересни моменти от винения си опит и да фокусират обществения интерес към събитието.

 

Мистификацията

Това, че„Concours Mondial de Bruxelles“ не е отворен за посещение на публика, не означава, че публиката му трябва да бъде информационно изолирана от дейността му. Вероятно древните алхимици, стараещи се по всякакъв начин да се укрият от погледа на Инквизицията, са успявали да скрият по-малко от това, което остана неразбрано от конкурса.  Трябваше – за медиите, а посредством тях – и за публиката, да бъдат „разтълкувани“ цифрите – какво се крие зад тези „над 9 000“ проби, кои са интересните, дори екзотични държави и изби, които участват. Какво означава българското участие – колко изби/вина са били преди 10, 5, 2 години, какви медали са получавали винопроизводителите ни и пр.

Пък да ви кажа, ако бях на мястото на организаторите, бих помислил (Пловдивския панаир го позволява) и за някаква паралелна винена програма към „Concours Mondial de Bruxelles“, отворена за публиката. От уважение и към българските ценители на виното, и към домакините от града, който ще бъде Европейска столица на културата – дали ще представя някои от по-редките и екзотични изби, дали ще направя няколко майсторски класа или публични лекции – въпрос на подход, на въображение и желание.

 

Бъдещето?

Изключителният прогрес на българското вино и българските изби значително изпреварва медийното си отразяване. За разлика от политиката, където се приказват много неща, а се случват малко, във винения бранш е точно обратното. За да получи обаче българското вино адекватното си място в общественото внимание,  ще перифразирам леко онази стара реклама -„не става само с пиене – трябва и акъл“.

Неумението да се поставят винените теми в дневния ред на обществото води не само до потъване на дъното на „медийната бъчва“ на големи събития като „Concours Mondial de Bruxelles“, но и до далеч по-сериозни проблеми, като неглижирането на проблемите на бранша от страна на държавата, забавяне на изграждането и възпитанието на винената общност, създаването на култура на потреблението и интерес към българското – изби, региони, природа, историческо и културно наследство. Всичко това е свързано с виното…

Аз съм оптимист, че големи винени събития в България ще има и в бъдеще. Защото където има добро вино, ще има и интерес от винения свят. Но трябва да се научим как правилно да общуваме – помежду си, с институциите, с медиите, с българския ценител и международната винена общественост. Винената комуникация не е дейност, който  се осъществява от конкурс на конкурс. Виненото образование не е затворено само зад „академични порти“. Това е всекидневна работа. Обща мисия. Осъзната.

В противен случай и на 10 световни конкурса да домакинства България в рамките на една година, и всичките “Masters of Wine” в света да дойдат и да позират зад българското знаме, пак медийно ще си останем „вино гази – жаден ходи“.

 

*Снимка: Dailymail.co.uk

Реклами

2 thoughts on “Защо „Световното по вино“ се проведе медийно пред „празни трибуни“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s