Кеничи Охаши е първият, и засега единствен, японски „Master of Wine“. Наред с това той е и един от най-големите есперти по саке в света. Поводът за първото му посещение в България бе участието в V-то издание на Балканския винен конкурс и фестивал бе. В рамките на Фестивала, Кеничи Охаши изнесе лекцията „Виненият пазар в Япония – възможности и предизвикателства“. Срещаме се, за да поговорим за Изтока и Запада, за традицията и модерността, за винените пътешествия и културната идентичност.  

 

 

Да започнем с впечатленията Ви от Фестивала?

 

За първи път съм в България. Всъщност за първи път съм и на Балканите, и това е много, много интересно за мен. Съвсем ново преживяване. Затова се стремя да опитам максимално много вина. И наистина на Балканския винен фестивал открих много добри български вина.

 

Лекцията Ви е посветена на особеностите на японския винен пазар. Какви са перспективите пред българските изби?

 

Несъмнено са необходими сериозни  предварителни проучвания за нагласите на пазара, оценка на силните и слабите страни на вашите изби. Същевременно трябва да отбележим, че към момента японският пазар не е особено атрактивен, поради евтината йена спрямо еврото. Това предполага известни затруднения пред експорта ви. Така че предварителната подготовка е особено важна. Трябва много добре да определите точния момент и „таргетите“ си.

Същевременно е необходима една много активна комуникационна кампания, ефективна промоционална дейност, защото японската публика няма много информация за българските вина.  Да, преди се консумираше доста българско вино, но наливно – бутилираното българско вино е непознато. Не познаваме никой от вашите винени региони, никое от вашите ГКНП…

Затова е необходимо да бъдат определени подготвени хора, които последователно, търпеливо и систематично да промотират българските вина на японския пазар. Разбира се, това не е по силите на един отделен производител. Необходимо е да обедините усилията си в тази насока.

А следващата стъпка е, наред с виното, да промотирате и вашата култура – кулинарната си култура, българските символи – така, както розата и киселото мляко са познати и ценени навсякъде, включително и в Япония. Трябва повече да представяте своята културна идентичност.

 

Как да представим винената си идентичност – чрез местните сортове или чрез интернационалните сортове и блендове, които да дадат възможност на японците през нещо познато да сравнят и оценят вината ни?

 

Смятам, че международните сортове са вече поомръзнали. Ние познаваме всички сортове, които се правят във Франция. А също и Италия, Новия свят – каберне совиньон от САЩ, шираз от Австралия, пино ноар от Нова Зеландия… Всичко това е прекалено познато. А България на този фон притежава своята уникалност. В това е нейната сила – уникалността на „мавруда“ или „мелника“ – това ние не сме опитвали. И в това е вашата сила. Затова смятам, че ендемичните сортове са по-интересни от интернационалните.

 

В своя роман „Мейджин” („Майсторът по Го”) първият японски нобелов лауреат за литература Ясунари Кавабата разказва за двубоя между традицията и модерността. Вие пък сте първият японски винен „мейджин“ – променят ли се винените традиции?

 

Моето разбиране е, че ние трябва да се променяме. Знаете ли, много “Masters of Wine” са идвали в Япония и сме разговаряли по тази тема. Те намират, че много от японските ресторанти във винено отношение са френско или пък чилийско ориентирани, и това ги прави винено „скучни“. Навсякъде Бордо, Бургундия, Шампан – отегчително е!

Затова трябва да станем по-отворени – особено в елитните ресторанти – да се обогати портфолиото от вина, да се включат нови региони –  топ вина от различни региони на света, включително български и балкански вина. И аз работя в тази насока. Това е много постепенен процес, но вярвам, че дори и да е след 10-20 години, ще дойде ерата, когато традиционната японска кухня ще се предлага и с български вина.

 

Вие, японците, успявате да произвеждате на много високо ниво и напитки, които не са характерни за вашата традиция – като японското малцово уиски. Можем ли да очакваме в бъдеще да се повиши интересът към инвестиции и в производството на вино – например на Балканите?

 

Всъщност броят на японските изби значително нарасна след Голямото земетресение (2011г.). Все повече консумираме нашите собствени вина, но въпреки това в процентно съотношение дялът на японските вина остава малък – някъде около 20 %. И съответно инвестиционният интерес е насочен по-скоро към местното производство. И най-вече съм експорта. При нас консумацията на вино се задържа на едни постоянни, стабилни равнища – нарастването е много бавно – знаете, че допълнително ни ограничава и липсата на ензим за разграждане на алкохола, така че усилията ни са насочени най-вече към това да повишаваме експортните си способности.

Трябва да успяваме да изнасяме повече японско вино. Тази цел е сред предизвикателствата, с които все още не сме успели да се справим. Искаме да направим японското вино интересно за международните пазари и смятам, че предстоящото домакинство на лятната Олимпиада през 2020г. е една добра възможност за това.

Реклами

One thought on “Кеничи Охаши, MW: „Чрез виното трябва да представяте и своята култура“

  1. Interesno kak shte uspee Japan vuv vinoto sus mestnite ili megdunarodnite sortove ???!!! Ha ha, ha, oshte edin put naistina moge vseki da govori gluposti nezavisimo ot titlite ! Zashto horata piat japanese malts , nali ne sa ot Scotland ???!!! Zashtoto sa kachestveni ! Az niamam nikakuv interest kum patriotozm i nazionalizm , kolkoto sum ot bulgaria tolkova sum i ot kalifornia, no prirodata ima super znachenie Bulgaria moge da proizvegda super kachestveno vino OT VSEKI SORT ! Nikoga niama da ni omruzne kaberne i shardone , nikoga , tova e iasno ot zenite koito sme gotovi da platim za hubavo kaberne i shardone. NO na zial sviat e omuznalo losho kachestveni kaliforniiski i frenski internazionalni sortove . Sushto i pinot noir. Normalno , te sa izvestni ot dosta vreme i sa polegnali na slavata! spomnete si kakvo stana vuv franzia sled uspeha na kalifornia . za vinenite lubiteli e super che kato iskash hubavo pinot noir mogesh da razchitash na Carneros i Burgozone, nali iskash kachestvo ne ime ! Sushto kaberne, slava bogu za Bratia Minkov kabernet 2013 !! Niama nugda da izlivame v mivkata 75 $ Silver Oak cabernet ili mnogo prehvaleni i skupi frensky blendove . ne iskam da kaga che niama hubavi, IMA , no stavat vse po skupi i vse po trudni da gi otkriesh ! nali zial sviat gi tursi !
    I drugo, ne e samo zenata, nai vulshebnite vineni momenti za men sa doshli ot kaliforniisko kabernet i bordo klasicheski blendove ! Istina vulshebni vina !!! V „studen“ kaliforniiski den sled rabota otvorih naskoro kaberneto na bratia Minkov. Vulsheben moment ! tochno kakto sus kaliforniskoto i bordo koito sum pila ! HA , za bulgarskoto kaberne platih 16 $ butilkata , bonus !

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s