На английското вино винаги съм гледал като на френската бира – знаеш, че някъде съществува, но едва ли ще са първият ти избор. Свикнали сме с вековните английски инвестиции на Континента, довели до разцвета на редица фортифицирани вина, но за британско производство… Оказва се, обаче, че виното в Южна Англия през последните едно-две десетилетия  бележи разцвет (подобно на нашите български вина от бутикови изби) и стабилно се позиционира на регионалния пазар, а напоследък все по-смело поглежда и навън – засега с любопитство, ала Земята се върти бързо – докато Великобритания излиза от Европейския съюз, току-виж виното ѝ започнало да се влива в чашите на европейските ценители. Но какво общо може да има скромното Девънско имение Шарпам с престижния регион Шампан, позиционирано така претенциозно в заглавието? Всъщност, нека започнем малко по-отдалеч…

 

Въпреки, че се смята, че още римляните са пренесли лозата на Острова преди повече от 2000 години, едва към края на XI век са документирани регистри на лозовите масиви – 46 лозя в Южната част на Англия, стигащи на Север някъде до днешния Съмърсет. След като крал Хенри II се жени за Елеонор Аквитанска през 1152 г. виното се превръща в официална напитка, търгувана само по пени за галон.

Следващите три века бавно, но сигурно развитието на винопроизводството продължава, защото когато Хенри VIII се възкачва на трона през 1509 г. са описани 139 значителни лозови масиви в Англия и Уелс – 11 от тях собственост на Короната, 67 на благородни фамилии и 52 – на Църквата. Неясен е упадъкът след този период – едни го обясняват с  неблагоприятни климатични промени, други – с гоненията срещу манастирите по времето на Хенри VIII. Факт е, обаче, че въпреки появата на корковата тапа някъде около 1750 г., XVII, XVII и XIX век са мрачни времена на английската винена карта…

И така до края на Втората световна война, когато, наред с надеждите за изграждане на Нова Европа, интересът към лозарството и винарството се завръща. Понастоящем в Англия и Уелс има около 400 лозови масива, които осигуряват грозде за 2 млн. бутилки вино годишно.

DSC_0294

Имението „Sharpham House and Estate“ в Южен Девън е разположено на около 500 акра в близост до град Тотнес. Сградата – символ и на избата,  е проектирана през 1770 г. от светилото за онова време сър Робърт Тейлър, с чудесен изглед към полетата и гористи склонове над река Дарт. Днес е притежание на благотворителен тръст, който провежда редица образователни инициативи за постигането на устойчиво развитие.

Лозовите масиви на имението са с площ от 10 акра, засадени на сухи глинести почви, с надморска височина между 10 и 25 м., разбира се – на южния склон към река Дарт, която пък осигурява необходимата влажност. Всъщност ландшафтът на имота представлява нещо като полуостров, поради големия завой, който реката прави около него. Това благоприятно местоположение създава един мек микроклимат, който позволява в добри години да се добие грозде, от които се произвеждат впечатляващи и интересни вина.

Всъщност суровият английски климат, макар и в Южен Девън той да е най-малко изразен, е стимулирал предприемаческия дух на собствениците на имението и освен вина (и ракия!) тук се правят едни от най-впечатляващите и ценени регионални сирена, добити от млякото на собствените животни (сиренето тип „бри“ на Шарпам е Сирене на Британия за 2016 в категорията си). Нещо повече – имението има прекрасна инфраструктура за дегустационен туризъм, като в пакетите, които предлагат, се включва и възможността за посещение на лозовите масиви и разходка из живописния терен по протежение на реката. Разбира се, това съвсем не изчерпва възможностите за разтоварване сред природата – който иска, може да попътува с лодка или с някое от преминаващите малки корабчета.

Но нас, разбира се, ни интересуват най-вече вината… Дегустационният пакет, на който се спираме, включва вина и сирена собствено производство. Нещо оптимално за цената си. Групата ни от 6 души е достатъчно атрактивна, за да ангажира вниманието лично на сомелиера на избата – Том Уеджъри. Анонсът от страна на домакините, че в компанията има винен блогър от България, въпреки Брекзита произвежда ефект – в дегустацията са включени и премиум вината на избата, които не се предлагат в стандартните пакети. „Ще ви представя повече вина – да имаш повече впечатления от нас“ – казва Том.

Започваме с тяхното пенливо вино, което е гордостта на избата – “Sharpham Sparkling Reserve Brut“. Не само климатичните промени през последното десетилетие, уподобили климатът в Южен Девън с този в Шампан, но и купажът от класическите за шампанското сортове – пино ноар, шардоне и пино блан, са предпоставка за дегустационно съпоставяне с „французина“. Без да съм голям специалист, бих казал, че виното бе много интересно, за мен с малко по-висока киселинност от допадащата ми. Останалата част от групата, обаче, бяха във възторг, така че съм склонен да отбележа субективността си като изключение от цялостната оценка.

Френската връзка не се изчерпва само с пенливото вино. Две от белите вина са от сорта „Madeleine Angevine“ – характерен за долината на Лоара. Дегустираме вариантите “Estate Selection 2014” – без отлежаване в дъб и “Barrel Fermented 2013”. Свежестта на първото и чудесният баланс на отлежалото дотолкова им придават индивидуалност, че могат ефектно да присъстват и двете на различен етап от обяда или вечерята ви.

Розето не е точно предпочитаният ми тип вино, но не мога да не отбележа, че именно “Sharpham Rose 2015“ от пино ноар бе виното, което избрах да си купя, за да си го изпием вечерта вкъщи (абсолютно съпоставимо с най-приятните провансалски розета, които съм опитвал). Не подценявам и другото предложено ни розе – „Sharpham Whole Berry Rosé 2013“ от сорта дорнфелдер, при което ферментацията, както се подразбира от името, е на цели зърна. Но все пак, ако трябва да изразя предпочитание – тук изборът ми бе еднозначен.

DSC_0254 – Копие

Идва моментът за двата представителя на „тежката артилерия“ – „Sharpham Pinot Noir & Précoce 2013“ – съчетание 50/50 от двата сорта, които, подобно на някогашните кралски бракове, аристократично прикриват далечната си роднинска връзка. Резултатът е вино с изключително силно изразена индивидуалност – напомни ми по стил за артистичните отклонения на представителите на нашата „Боровица“ – ще те привлече или ще те отблъсне, но няма да те остави равнодушен. (Тук е мястото да споменем, че бъчвите, в които премиум вината отлежават, се подбират лично от технолога от Франция, като акцентът е да се използва второ или трето пълнене).

Изместеният стил на това вино явно е бил интересен не само за мен, което се потвърждава от двата бронзови медала през 2013 от „International Wine Challenge и“ Decanter World Wine Awards“. Аз, знаете, винаги си имам по едно наум при изтъкване на отличия, но тук определено бих се съгласил.

DSC_0259

Стигаме до „флагмана“ на избата – „Beenleigh Reserve Red NV“ – „бордо“ купаж от 70% каберне совиньон и 30% мерло. Лимитирана серия от 2000 бутилки на единствената английска изба, която работи с каберне совиньон. Неслучайно това вино е било селектирано за честването на 90-годишния юбилей на Кралицата през лятото на тази година. „NV“-то идва от факта, че гроздето за това вино е подбрано от най-доброто от три последователни реколти – мен това леко ме смущава, но пък кой съм аз, че да споря с Кралицата!

Стигаме там, от където започнахме – Sharpham vs. Champagne.  Може би заглавието ви се струва подвеждащо, но не бързайте да ме укорявате. Сходства има. И не просто защото климатичните особености и сортовете грозде са съпоставими, а защото пенливото вино на Sharpham успешна се продава на вътрешния пазар на цени, конкурентни на средния клас шампанско от елитни френски производители. Същото важи и за останалите вина – цените им са значително по-високи от вносните им конкуренти. И тази изба не е изключение. Английското вино е високо ценено на националния пазар. На регионалния – още по-високо…

Да, препратката ми, както вероятно вече сте се досетили, е към нашите български вина. Уверявам ви, че мога да ви изброя поне 20 български семейни изби, които могат да ви предложат вина, далеч по-добри от това, което е пила Кралицата на Юбилея си. И макар в нашата страна да нямаме много поводи да се почувстваме като кралски особи – българското вино е едно от приятните изключения. Да ви кажа под секрет, вярвам, че на 100-годишния юбилей на Кралицата ще се пие и българско вино. Ще видим – да сме живи и здрави!

*Снимките в публикацията са на Гергана Пантева и Николай Паунов

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s