Статистиката на 6-тото издание на DiVino.Taste 2016 е: 6000 посетители/500 вина/73 български изби. Но това вече сте го прочели навсякъде. Стотици се включиха и в майсторските класове, дегустациите и лекциите. Най-важното е, че посетителите наистина се наслаждаваха на събитието, на общуването с българското вино и с хората, които го създават. Изпуснаха ли онези, които не отидоха на феста? – Определено. Трябва ли, обаче, да затворим в бутилката духа на дискусиите за българското вино чак до следващото му издание? – В никакъв случай. Няколко теми за размисъл.

 

Организацията

Тук няма как да бъдем особено оригинални. С невъоръжено око е видно, че форумът вече порасна – във всяко отношение. Най-вече като качество и престиж. Но дори и залата му е „поотесняла“ и догодина може да се помисли или за повече пространство, или за удължаване на дните на изложението. Организацията в претоварените часове се понапрягаше, но нито за момент не поддаде. Например засичах за колко време ще бъдат донесени нови чисти чаши в редките случаи, когато те се изчерпваха. Под минута! При положение, че всеки гост можеше да сменя чашата си по всяко време, неограничен брой пъти. Впечатляваща координираност.

Рецепция, гардероб – бързо и адекватно. Дегустационен тефтер с програмата, изложителите и вината – удобен и систематизиран. Разположението на избите по винени региони също правеше добро впечатление. Зареждането на щандовете с хляб и отсервирането също се вършеше систематично. Да, организацията по отношение на посетителите (а надявам се – и на избите) бе на ниво! Нататък.

Избите

 

p1010264

Голяма част от предварителните ми очаквания по отношение на избите се потвърдиха. Лично собствениците и енолозите разливаха през по-голямата част от изложението. Премиерни вина, борещи се за своето признание и стари класики, отстояващи славата си или постепенно отстъпващи на новите реколти. Всеки е надъхан да покаже най-доброто, което е направил. Кошер! С онова приятно жужене, което те откъсва от суетата на ежедневието и те приближава до автентичността на виното.

Имам си своите фаворити, но при положение, че бяха представени над 500 вина, не бих си позволил да акцентирам на 5 или 10 от тях. А и не намирам за нужно да давам такива съвети – правото на лично винено откривателство е „свещено и неприкосновено“.

А най-важното бе, че освен еуфорията да открият своето ново вино, ценителите можеха да дегустират и стари вина от високия клас в моментната им форма и да преценят в кои случаи има надценяване и в кои инвестицията си заслужава. Т.е. форумът помогна да се спестят пари от разочарования и да се насочат средствата към правилните вина – пряк финансов ефект!

Тук обаче, ми се иска да обърна внимание на една грешка, която често се допуска на винени изложения. Не прави добро впечатление, докато едни изби до последно поддържат високия си клас вина, други просто да отварят по една бутилка и толкоз. Особено ме развесели диалогът ни по отношение на едно вино, от което от доста време се интересувам. „Елате утре, тогава ще го отворим“, а на другия ден „А-а-а, е свърши!“.

Ясно е, че има малки изби, с ограничени партиди, че високият клас вина е изключително ценен, но… щом си го обявил за дегустация, застани зад решението си. Ако пък лимитираните количества, високата цена и пр. не позволяват, има алтернативни форми – закрити дегустации, майсторски класове и пр., където да се покажат тези най-ценни вина. Защото дегустация само по затворена бутилка не знам дали е по силите дори и за един „Master of wine“ – разговарял съм с двама-трима, но не съм се сетил да ги питам за това.

Дегустациите

За дегустациите на щандовете всеки е направил своите изводи. Имаше прекрасни неща! Аз ще се спра, обаче, на трите закрити дегустации (изложени по азбучен и хронологичен на провеждането им ред), доколкото те бяха предназначени за по-ограничена аудитория и вероятно информацията в публичното пространство за тези събития също е по-пестелива.

„Братанов“

p1010283

Философията на фамилията на Братанови е „отразяване на тероара“ посредством екипната работа на всеки етап от лозарството и винопроизводството и прилагането на щадящи лозарски и енологични практики. Така са си го дефинирали те. Онова, което аз виждам зад тази философия, е един наистина много мотивиран, посветен и талантлив екип, който се стреми да изпипа и най-малкия детайл от Вселената на винопроизводството. А Мария е във вихъра си!

И това убеждение, разбира се, не се е появило само от тази дегустация, а от многобройните ми срещи и разговори с членовете на екипа (вкл. и на страниците на блога). А най-верният „разказвач“, разбира се, са вината им. 4 двойки вина „свидетелстваха“ за развитието на стила, за смелостта да се експериментира и да се твори. Без преувеличение.

Защото, ако приемем, че при „Шардоне Белослава“ барел ферментация 2014 и 2015 (проба от бъчва, с естествена микрофлора) сравняваме купажи от по 4 бъчви по 400 литра при двете реколти, то, преминавайки през „Сира Елица 2012“ срещу „Сира Елица Резерва 2013“ и дивата ферментация на „Рубин Резерва 2013“ срещу „Рубин 2015“, (проба от бъчва), ще стигнем до „флагмана“ на избата – „Каберне Фран Резерва 2011“ – купаж от 3 бъчви срещу „Каберне Фран Резерва 2013“  – купаж от… 23 бъчви от български, френски и унгарски дъб!

Е, някой да има съмнения, че е възможно (и даже желателно) „винарите“ да се забавляват, докато творят, за да могат после ценителите да се наслаждават, докато пият? За протокола бих могъл да добавя и „десерта“ –„Tamianka Late Harvest 2015”. Но най-вече си пожелавам следващия път, когато се купажира и обсъжда резервата на Каберне франа, да съм и аз в избата – така, някъде в края на масата, скромно и мълчаливо опитващ от пробите…

„Марян“

 

p1010295

Когато веднъж си бил номер 1 (с „Резерва 2012“ в „Дивино Топ 50“ за 2014г.), си вдигнал летвата достатъчно високо и очакванията към тебе вече са големи. Трябва да поддържаш поне това ниво, и дори да се опитваш да го надминеш. А историята сочи, че при една част от успелите хора се появява и желанието да направят нещо и за обществото. Навремето възрожденците ни са строили училища, читалища, храмове. По-късно и Университета…

Е, във винения свят възможностите са доста по-скромни, особено при семейните изби, но съм забелязал, че Светла и Илия си носят този възрожденски дух и са сред производителите, подели благородната инициатива да покажат и докажат, че имаме местни сортове, които, често подценявани, при правилен подход могат да създадат вина, които достойно да се представят и на националната, и на европейската сцена.

Та дегустацията бе посветена на „Димята“. Димятът на „Марян“, представен и във вертикална дегустация от три поредни реколти `15, `14, `13, и в три различни стила от реколта 2015 – оранжево, „барик“ и интересен купаж със Совиньон блан и Шардоне. Следете Димята, следете и „Марян“!

„Меди Вали“

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

Да ви призная, на тази дегустация отидох с леко притеснение. От една страна, когато видя вино,  което е „брандирано“ към някоя популярна личност, винаги подхождам с известна доза скепсис. Прочитайки, че двете вина, които ще бъдат представени, са посветени на група „Фондацията“ и на Иван Лечев, се надявах, че няма да сме свидетели на преливане на публичния им имидж за сметка на компромиси с качеството на виното. От друга обаче, избата (както и двете по-горе), са ми сред любимите и познавам добре вината ѝ, така че не вярвах да се разочаровам.

И наистина, не само не се разочаровах, а и открих нова проекция за осъществяване на винената просвета. Та кое сърце би могло да остане равнодушно към комбинацията от лимитирани топ червени вина и рок-класиките на „Щурците“ и „ФСБ“?

Две вина в къси серии, отлежали 12 месеца в дъбови бъчви, специално мислени и създадени, които не са част от друга партида и които няма да се повторят: “eXentric Incanto Special Edition by the Foundation” 2015. Каберне совиньон и мерло. 2000 бутилки. В началото. След година това вино ще печели награди навсякъде.

И, разбира се, „eXentric Platinum Special Edition by Ivan Lechev” 2015. Тук вече четворен купаж – със сира и рубин. 505 бутилки. Бяха. Посветено е на Иван Лечев, но има класата да е посветено и на Ерик Клептън. Обаче той едва ли разбира от вино колкото Лечев, който е и сомелиер, и има принос в създаването на бленда, опъвайки струните на китарата някъде в близост до енолога Стойчо Стоев.

След година-две ще всяка от тези бутилки ще е колекционерска ценност, след 5 – чеиз за сватбата на дъщеря ви. Всъщност самият Лечев спомена, че се готви да запази известни количества за сватбата на 4-годишния си син. Явно мисли в по-дългосрочна перспектива от мен.

ЛекцияТА

 

img_6753

Без да подценявам нищо от съпътстващата програма на Дивино 2016, говорейки си за винено мисионерство, ще се спра върху представянето на „Златния стандарт в световното винено образование – WSET в България, или за кого е предназначено то“ с Александър Скорчев, Димитър Николов и Едуард Куриян.

Публичната лекция на основателите на Wine & Spirits Academy Bulgaria (WSAB) – българският клон на Wine & Spirit Education Trust,  се оказа една много приятна изненада за посетителите. Защото на практика всички участници получиха един голям бонус, като присъстваха не просто на презентация, а на съчетание с дегустация на 4 стила вина, и то по стандартите, по които се провеждат обученията на WSET. По-добре веднъж да опиташ, отколкото 100 пъти да ти разкажат! Нали?

Много рядко напоследък, в която и да е област, можеш да видиш как перфекционизмът и професионализмът са оставили „въздух“ и за първоначалния ентусиазъм. Обаче при тримата лектори това все още се получава. Не престават да провокират – и аудиторията, и самите себе си. От което обучението става много по-живо и интригуващо. Дано да запазят този дух и в бъдеще, защото рутината е един от най-досадните спътници на успелите хора.

Но темата за „виненото образование“ е много по-широка. Тя започва от търсенията и любознателността на ентусиастите и продължава някъде до задължителните професионални стандарти в индустрията. В България, за съжаление, май правим още само първите си стъпки. Съществува една голяма винена „пропаст“ – и в листите на много претендиращи за стил и елитарност ресторанти, и в голяма част от персонала, ангажиран с продажбата и предлагането на вина, та да се стигне до нивото на хората, създаващи и усъвършенстващи нормативната рамка в тази област.

И ако смяната на последните в голяма степен зависи от активната ни гражданска позиция, то първите категории са обект на вътрешен дебат в рамките на бранша и съгласие за постигането на едни минимални стандарти за винено обучение. Без тази крачка, много винени ценители, виждайки как се съхранява и предлага виното в ресторантите, ще продължават, подобно на MW Константинос Лазаракис, да си поръчват… бира. А от това губим всички.

Разбира се, не можем да говорим за каквато и да претенция за монопол на WSET/WSAB. Съществуват и други алтернативни,  по-икономични форми за винено образование и обучение. Но този избор трябва да бъде веднъж завинаги осъзнат и търсен от гилдията. Ако направим една образователна метафора – „не може всеки младеж да учи в Кембридж, но никой не трябва да остане без образование“. За това става въпрос. Във винения му аспект.

Вместо епилог

Знаете ли кое би направило удоволствието от преживяванията ми на Divino.Taste 2016 още по-пълно? Възможността ценителите (не гилдията, която си ги познава) да видят и чуят енолозите на избите. Да видят хората, които стоят зад създаването на виното. Но не просто зад щандовете, докато разливат виното, а на специални презентации.

Вярно е, че тези хора говорят най-вече чрез вината си, но от тези които познавам, съм се убедил, че могат да се чуят и научат страшно интересни неща. Препоръчвам догодина да се организират няколко 30-на минутни сесии, по винени региони, на които да бъдат представени енолозите.

Тези хора заслужават да бъдат свързани имената и лицата им с техните вина. Аз лично бих искал да ги аплодирам, а на някои от тях –  и да се поклоня. И мисля, че няма да съм единствен.

*Снимките в публикацията са авторски, както и предоставени от „Меди Вали“ и Wine & Spirits Academy Bulgaria (WSAB).

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s