Сурва, винена година!

За много години, читатели и приятели на The Wine Inside! Бъдете здрави, не изоставяйте мечтите си и се обграждайте с хора, за които винаги си струва да вдигнете наздравица с чаша хубаво вино! И понеже обикновено в началото на годината си правим планове, а пък в края ѝ – равносметка, ще ви споделя накратко две-три неща, които съм запланувал да проследя или да допринеса за осъществяването им през 2017г. А дали ще се случат – в голяма степен ще зависи и от вас. Защото виното, както и винените идеи, не са занимание за самотни бегачи на дълги разстояния…

 

„Българското вино“/ „Вино от България“

 

В гилдията отдавна тече дискусията за създаването на бранд „Българско вино“ или „Вино от България“. Това е колкото важно и неотложно, толкова и отговорно. Струва ми се, че не е въпрос просто на един проект и достатъчно реклама. Дори не е въпрос само на финансиране. С или без държавата. Ако гилдията не се обедини зад общоприети стандарти за качество, и те да се спазват и контролират безкомпромисно, създаването на марката „Българско вино“ вместо да спомогне за издигане на престижа на този, смея да твърдя, най-стойностен български продукт, ще донесе разочарование за всички – и за производители, и за ценители.

С други думи брандът „Вино от България“ трябва да бъде първо и най-важното – еталон за изключително качество, което може да бъде представено и пред най-взискателната винена публика. Рекламната кампания ще дойде след това – естествено и логично. Който не отговаря или не иска отговори на него, да продава без бъде част от този бранд. Подходът към виното трябва да е като към животоспасяващо лекарство – лъжата в съдържанието убива.  Да, при виното тя наистина не отнема живот, но отнема следващото по-важност – авторитета.

Но докато браншът бъде готов за тази решителна стъпка в развитието на винопроизводството ни, всеки от нас, дори и без бранда, може да помогне за популяризирането на българското вино. Намерете посланици. Вие преценете как. Убедете поне трима свои близки или роднини в чужбина да поканят 10 свои приятели на българската винена вечер – да научат и да опитат българското вино. Или заведете поне трима свои чуждестранни гости до някоя българска изба. Помолете ги да споделят впечатленията си в социалните мрежи или в своите блогове.

Всеки има различни идеи, възможности и мащаб за въздействие, но малките стъпки в правилната посока ще ни поведат към голямото пътешествие… Пък аз, наред със списването на The Wine Inside, ще продължавам да правя и рубриката за винен туризъм „Хора и традиции“ по БНР.

 

Виненият туризъм

 

Нещата с винения туризъм от години са ми странни. Другите създават митове и легенди, за да привлекат туристи, а ние имаме едно истинско течно съкровище, но то си остава скрито и за българската публика, и за света. Да, вярно, изисква и идеи, и усилия, и ресурс, но е една прекрасна неразработена ниша, която може да бъде в подкрепа и на избите, и на развитието на регионите, и на туристическия бизнес. През тази година ще опитаме да подпомогнем нещата в тази насока. Вероятно на ранна пролет ще организираме една дискусия между производителите, туроператорите, общините и институциите.

Виненият туризъм трябва да влезе в туристическите пакети. Нека опитат с нещо скромно, резултатите ще покажат, че усилията в тази насока си струват. Към това се опитваме да придвижваме нещата и към момента, но на базата на личните си контакти и познанства. Все пак, един успешен модел, няколко добри примера, могат да ускорят нещата във времето.

 

Винената култура и виненото образование

 

Слагам ги на последно място, но винаги първо за тях си мисля. Просветителско дело са. Може би и неблагодарно. Но с радост трябва да отбележим, че поне по отношение на предлагането на винено образование, вече излизаме от Бел-Ланкастърската, взаимоучителна метода, и на образователния „пазар“ вече има доста добри и професионални предложения за винено обучение.

Дали ще успеят да се задържат и оцелеят, ако предлагането надхвърля търсенето? – Трудно е да се предвиди. Но при всички положения, докато винени хора си поръчват в ресторанта бира, защото виното, което биха пили, или не се предлага, или се предлага със стотици % надценка, за която не биха платили, имаме проблем.

Собственици и търговци – губите от това. И милиони да налеете в изграждането на един обект, пълно копие на най-престижните световни архитектурни и интериорни модели да е, ако ви се свиди да дадете някой лев за обучение на екипа си, построили сте просто един луксозен кафез.

После, има и нещо друго. Виното е като драматургията. Подобно на добрата пиеса, дори когато текстът е блестящ, за да бъде поставена и достигне до зрителите, са нужни талантът и усилията на много хора с различни роли.  Играе се пред публика, но изживяването винаги си остава много лично.

Искаме се през 2017 да се срещна и да разговарям, разбира се – под вашия читателски поглед, с повече хора, които са се посветили на виненото изкуство. Те често остават анонимни, а не бива, защото са истински творци. А всяка нация трябва да пази културното си богатство.