Миналата година бях по-обстоен в наблюденията и размишленията си върху „Винария 2016“. Много от изводите бих могъл да ги повторя, но това едва ли е нужно. Този път смятам да съм по-лаконичен. Така или иначе, да пишеш за винено събитие, след като е приключило, е като да си припомняш през зимата за отминалото лято – носталгията винаги надделява над дреболиите, които на моменти са ти създавали дискомфорт.  А „Винария“, дори и преминаваща през различни трудности, подобно на Гжимековия Серенгети, „не трябва да загине“.

 

Дори и да бе много по-богат виненият календар на страната, форумите с история и традиции, какъвто е „Винария“, трябва да бъдат подкрепяни. Да се пишат обаче само суперлативи, не е честно – нито към организаторите, нито към винарите, а най-малко към публиката. Защото заобиколиш ли се с ласкатели, времето в което ще останеш съвсем сам, не е далеч. Приятел ти е онзи, който е откровен с теб. Та затова, ще напиша следващите редове като приятел.

 

Факт е, че и на мен ми се иска „Винария“ да е самостоятелно и обособено събитие, което да фокусира интереса само на винените ценители, а не да е просто едно от 6-те изложения, провеждани по едно и също време в Пловдивския панаир, но се съобразявам с концепцията, която явно се стреми да привлече максимално широка публика. Но отсъствието на много от тези вече над 240 български изби не може да не ни притеснява. А липсата на изби дори от региона на Пловдив и Сакар поражда още повече въпроси. И то когато събитието е в навечерието на пролетта, в много по-удобния от столицата за повечето изби Пловдив.

 

И ако миналата година това можеше донякъде да се обясни със сгъстения календар на винени събития в Пловдив, през тази ситуацията е различна. Дано догодина организаторите направят необходимите стъпки в тази насока. Те знаят причините много по-добре от мен. Това ще допринесе и за издигането на престижа на наградите, които се връчват на изложението.

 

Позитивно е и чуждестранното винено участие, но една по-прецизна систематизация, на държави, региони и изби, определено би била полезна за ориентацията на посетителите. Поне за онези, които биха желали да се ориентират. В това отношение дегустационно тефтерче с номерата на щандовете на избите и основните вина, които се показват, също би допринесло за по-устойчиви резултати. Не на последно място, винената дегустация, дори и когато е съвсем любителска, изисква концентрация. Трудно може да се получи, когато в същата се дегустират и продават какви ли още не храни и напитки.

 

Винаги съм бил привърженик на всяка форма на винено образование, която води до повишаване на винената култура – и в теоретичен, и в практически аспект. Затова не смятам, че тези форуми трябва да са само за някаква посветена „аристократична“ винена каста, която да гледа със снизхождение или презрение към непринадлежащите ѝ. Но, каузата на образованието е възможна, когато пристъпващите прага на своеобразния „винен университет“ целят да се присъединят към „академичната му общност“, а не заради „евтиното общежитие, студентски стол и карта за градския транспорт“. А това много бързо става ясно.

 

И все пак, между винарството и пчеларството (едно от съпътстващите изложения) има известни сходства – и пчелите, и винарите са много трудолюбиви, но стават раздразнителни, когато към тях приближават „натрапници“. А във винен аспект „натрапник“ е онзи, който арогантно подценява и обижда труда на производителите. Било директно, било с пренебрежителното си отношение.

 

По принцип няма лошо, след като си си купил една-две овошки за градината, да минеш и „да пийнеш едно винце“, както вървеше голяма част от човекопотока в съботния ден, но това повече подхожда на селски събор, а не на винено събитие. Впечатление, явно споделяно и от част от изложителите, които се бяха отегчили от незаинтересовани посетители, отбили се просто да пият по едно.

 

Решение има. „Винария“ би могло да бъде обособено самостоятелно изложение в рамките на едно по-мащабно събитие. Дори „изложение в изложението“. С отделен вход и билет. Да бъде достъпно за всеки, който се интересува от виното, и същевременно да отсява случайните посетители – тези, които се отбиват само, защото им е „включено“. Тогава и винарите ще могат и повече внимание да обърнат на всеки, и по-престижните си и лимитирани вина да представят.

 

Това е накратко. Дано догодина бъдем свидетели на позитивно развитие. Времето до „Винария 2018“ не е е малко, но вече започва да тече. Разбира се, можех и аз просто да перифразирам поредицата прессъобщения за събитието и да се включа в масовия хор от ентусиазъм и еуфория, но както вече казах, това нямаше да е честно.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s