Добрите начинания трябва да бъдат подкрепяни. Особено пък когато прохождат. Нерядко сме ставали свидетели на прекрасни инициативи, в които са вложени изключително много любов, ентусиазъм и усилия, но вместо да пожънат своя заслужен триумф, често пъти потъват в безкрайното море от апатия, на която обществото ни е толкова изобилно щедро в последните години. Хубаво е, че има неща, които са способни да ни извадят от летаргията. Добре е, че сред тях са виното, природата и музиката. А още по-добре е, когато те се съчетават. Става дума за премиерното издание на Балканския пролетен фестивал „Орбелус Ритъм & Вино“ (13-14 май 2017), с. Кромидово, Петричко, който силно се надявам да се превърне в традиция.
Мелнишкият регион наистина е в подем през последните години. Избите започнаха да работят заедно, направиха своя атрактивна Винена карта на района, организираха се няколко съвместни събития, фокусиращи вниманието на винената публика към региона и способстващи за развитието на винения туризъм. Изобщо, наблюдава се сериозен подем. А добрата новина е, че вече се мисли и във все повече аспекти за развитие, които дълго време са чакали, някъде стаени, своето си време.
Най-важното може би е осмислянето на региона като част от едно по-глобално пространство – Балканите. Една тема, по която немалко хора работят през последните години. Всеки на своето си „лозе“ – фестивали, конкурси, винени турове, презентации и майсторски класове, съвместни винени проекти и пр. „Орбелус“ са избрали да представят идеите си чрез няколко„триади“ – три държави – България, Гърция, Македония, три изби – “Орбелус”, “Хадживаритис” и “Тиквеш“, три местни сорта – „Мелник“, „Негоска“ и „Вранец“, вкусвани, опознавани и преживявани през изкуството на три от големите имена в Балканската музика (също представени в „трио“) – Теодосий Спасов, (България), Танос Ставридис (Гърция) и Влатко Стефановски (Република Македония).
Само по себе си това, струва ми се, би било достатъчно, но ми се иска да погледна на фестивала „Орбелус Ритъм & Вино“ в малко по-дългосрочна перспектива. И веднага споделям поне три акцента, заради които, според мен, си струва да бъде посетено:
Природата
Като първата био-сертифицирана изба в „Олбелус“ има ясно заявена и изразена политика по отношение на опазването на природата и устойчивото развитие на лозарството и винопроизводството. Това създава и една общност от приятели, защото не бих ги нарекъл просто клиенти, които споделят тези ценности. Нека да не се фиксираме в термина „био“, но съхранението на природните ресурси и автентичната флора и фауна би трябвало да бъде и образователен, и поведенчески приоритет. Дори и изобщо да не се интересуваме от вино. А ние се интересуваме.
И фестивалът ни предлага не само да прекараме време сред природата, наслаждавайки се на интересни вина, но и да се вгледаме в особеностите, които отделните региони в трите балкански държави предлагат за развитието на местните сортове, които избите представят. Изобщо виненият човек, виненият турист, а аз го наричам „виненият пътешественик“ е личност, която гласува с „портфейла“ си именно за това – опазването на уникалните природни дадености, автентичните местни традиции и културното наследство на регионите, които посещава.
И не мислете, че това важи само при винените турове. Не, ние проявяваме своята воля и характер и когато сме изправени пред неописуеми природни красоти край някоя изба или грозде, и когато сме застанали пред стилажите с вина в супермаркета. Винаги имаме шанс да дадем подкрепа за съхранението на автентичното.
Виното
„Е как можа да не започнеш с виното!“ – чувам вече справедливите упреци. Но в своя защита веднага ще посоча, че виното, където и да го сложиш в един текст, ще намери начин да си проправи път към върха. Като се замисля, май същото важи и за трапезата. Сложете го в самия ѝ край и ще се убедите колко бързо то ще заеме подобаващото му се място. Та и тук е така. Няма как вината на три изби, притежаващи свой почерк и индивидуалност, да не станат централна тема на разговорите по време на фестивала.
И ако за различните проявления на „Мелник“ си мислим, че знаем всичко (а дали всъщност е така?), то какво ще кажете за „Вранец“ и „Негоска“? И то не по принцип, а най-вече в тероарните им изяви. Както като едносортови вина, така и в купажите. И изобщо, мислимо е да се постигне някога единомислие дали местните изби да залагат единствено на местните сортове или да търсят своето място под слънцето с успешни класически блендове и интернационални сортове. Аз, специално, още не съм си отговорил на този въпрос. И тъй като съм привърженик на автентичността в по-голяма степен, отколкото на пазарните перспективи, винаги залагам и се интересувам повече от ендемичните сортове. Но на феста ще могат да се опитат вина, застъпващи и двете концепции, така че всеки участник ще може да намери своя отговор на този въпрос.
Изкуството
То вече наистина е за десерт. Теодосий Спасов за мен е наистина феномен за нашите географски ширини. Не само заради виртуозността си (въпреки че преди години това ме запали да се науча да свиря на кавал. Приятели се събраха и ми подариха – поръчаха го от един от най-добрите майстори в България. Така и не се научих, а кавалът си стои прибран някъде из шкафовете. Май няма да е лоша идеята да дарява радост със своите звуци в ръцете на някое талантливо дете).
Но думата ми бе за Теодосий. Като се замисля, на пръсти се броят хората, които съчетават такъв талант и световна слава с такава човешка скромност и непринуденост. Казват, че така е при всички истински големи творци. Може би. В такъв случай вече по-лесно ще ги разпознаваме…
Така де… Дали ще ви омайва кавалът на Теодосий, докато се наслаждавате на „мелника“ на „Орбелус“ или ще галопирате с „Черния жребец“ (Вранец) на „Тиквеш“, съпровождани от „Белия кон“ на Влатко Стефановски, или дори ще посрещнете неделния изгрев някъде сред лозята, под звуците на „Morning Sunshine” на Танос Ставридис – изживяването обещава да е автентично!
*Снимката в публикацията е предоставена от изба „Орбелус“.
Повече за програмата на фестивала Орбелус Ритъм & Вино“ можете да прочетете тук и на фейсбук страницата на събитието.
The Wine Inside 