Първият ми личен контакт с Димитър Николов бе по време на едно представяне на Wine & Spirits Academy Bulgaria – българският филиал на Wine & Spirit Education Trust. в рамките на „Дивино“. Заедно с колегите си от WSAB – Едуард Куриян и Александър Скорчев, презентираха модела, по който се провежда обучението. С включените дегустации, с дискусиите на анлийски език – точно както е и в реалните курсове. И мога да кажа, че наистина останах впечатлен – и от професионализма, и от ентусиазма, и от настроението, и от полезността на някои нови неща, които научих дори и само в рамките на тези два часа. И понеже винаги съм приемал подкрепата за развитието на винената култура като една от основните мисии на The Wine Inside, мисля, че Митко е точният събеседник в точното време!

 

Да започнем с развитието на Академията (WSAB).

 

Академията е във втората си година. Ние предлагаме „Level 1“ и „Level 2“. Надяваме се, сега, когато някой от нас завърши и “Diploma”, да предлагаме и “Level 3”. Миналата година направихме 6 курса, в които обучихме около 70 човека. Тази година решихме да направим 4 курса – по два за съответното ниво, и да ги разделим във времето – една пролетна и една есенно-зимна сесия, така че завършилите първо ниво да имат време спокойно да преценят дали желаят да се включат и във второ ниво. Удовлетворен съм много, защото, дано не звучи нескромно, но с това, което правим с Академията, даваме на тази страна кадри – професионалисти или любители.

 

Какъв е профилът на курсистите?

 

Ами интересното е, че има много любители на виното. Те знаят какво означава такъв сертификат в световен аспект и инвестират в себе си, въпреки че към момента не се занимават с това професионално. Има и ресторантьори. Радостно е, че има и сервитьори. Но са много малко. Жалко е – ние се опитваме да говорим на собствениците на ресторанти, опитваме се да ги убедим, че няколко хубави ресторанта ще дадат гласност и ще бъдат моделът, който е нужен. Но се започва с пазарлъците, от типа „Ама, дайте сега да ги обучим без пари…“ За съжаление не успяваме засега да привлечем тези професионалисти…

 

А какъв е пътят да се приемат от самия бранш някакви минимални образователни „винени стандарти“?

 

Трябва да направим Академията популярна. Това е начинът. Трябва сами да осъзнаят потребността от такова обучение. „Насила хубост не става“. Доказано е, че от „Level 2“ на WSET знанията, които се получават, и начинът, по който се осъществява обучението, създават такава основа, че знанията остават „бетон“ за дълги години. А моделът е: две седмици по-рано се изпращат материалите и учебниците, за да започне подготовката, по време на самото обучение се преговарят нещата, изясняват се, дегустираме, обобщаваме и се провежда изпитът.

Така че самите хора трябва да решат да инвестират в себе си. Предлагаме разбира се и вариант, в който компанията да плати, но най-вече окуражаваме решението да се инвестира в себе си. Защото сумата не е чак толкова голяма, дори и  за „Level 2“. Т.е. човек, интересуващ се от темата вино, сам трябва да достигне до това решение. Това е цялата „идеология“. Всички студенти, които преминаха през курса – повечето любители, много по-добре осъзнават това, отколкото хората от бранша. Което е доста странно…

 

Значи да разчитаме на „еволюционния“ модел?

 

Да, аз мисля, че ще дойде момент, в който някой, който има достатъчно влияние и авторитет, ще премине през това обучение и ще се получи ефектът на вълната. Ние сме тук и сме готови. Ще запазим обучението. Дори скоро ще вдигнем нивото – и с „Level 3“. Ще имаме и профилирано обучение само за спиртни напитки “Spirits”… Така че, когато се интересуваш от вино и поемеш по целия този път на WSET, разбираш, че всъщност отдавна е трябвало да го направиш.

 

Ти си и международен винен съдия. Жури си на “Decanter”. Какви са световните тенденции в момента при виното и доколко българският производител ги следва, за да е успешен на световните пазари?

 

Това, което е показателно, поне за нашия конкурс, се обобщава от една дума – “елегантност“. Виното трябва да е достатъчно добре „узряло“ и в същото време да не е много алкохолно. И не само да е добре направено, но да има един допълнителен елемент – “уау“-ефектът. Такова вино от България спечели „златен медал“ тази година.

Аз бях в съседен панел, но когато го опитах, след като го бяха наградили, почувствах точно това. Бе 100% мерло, което не бе като презрял компот от червени горски плодове, а бе нежно, с, не копринени, а кадифени танини, което е особено важно при мерлото, защото то има такива танини, че ако не е узряло добре, са стипчиви, а ако е презряло се появява една горчива нотка.

Изненадан бях от това, че то бе Реколта 2015. И когато  се разбра по-късно на кого е, видях, че избата-производител е направила един много голям завой в стилистиката на вината си в посока на елегантността. Елегантността е надделяла над дотогавашния стил „вино-бомба“ на високоалкохолните им вина. Елегантност, по-ранно бране, добре узрял плод, меки, хубави танини, баланс.

Това е може би и отговорът. Българските производители вече се ориентират към темата „елегантност“. И това е което се харесва не само на “Decanter”, но и на всеки конкурс. Елегантното вино винаги ще бъде разпознато и оценено.

Иначе специално „Decanter“ не следва някакви световни трендове. Следи се развитието в съответния регион. Аз, например, дегустирам Централна и Източна Европа. Винаги си има „местен“ съдия, международни съдии и разбира се, Master of Wine. Така че комисия оценява стила и характерните тероарни особености и на тази база прави оценката си. Награждава се за стил и, както отбелязах, елегантност. Със специален акцент и на местните сортове.

Много ми се иска българските вина на „Decanter“ да станат повече. Ако това се случи, може да имаме и обособен „български“ панел. Така ако имаме „златен“ медал, да не се състезаваме с вината от региона за „платинен“, а да бъде само между нашите вина. Но за това са нужни много повече български проби – 400-500. А засега са под 100…

 

Всъщност медалите от различните конкурси до каква степен са фактор при маркетинга на вината?

 

Напоследък даже и аз не знам. Донякъде са важни, донякъде клиентът нищо не знае за отделните конкурси. Вижда там някакви златни медали от някакви конкурси… Но то дори и производители доскоро не знаеха, че на  „Decanter“ например, златен медал се присъжда за вино, оценено с над 95 точки и се сърдеха защо нямат златен медал. Така че дори и самите производители не знаеха колко е трудно на един конкурс да се получи златен медал и колко е лесно на друг…

А за потребителите… Да, в България донякъде е важно. Има медали от някои конкурси, които наистина „продават“…

 

Опасността, според мен, е консуматорът да опита наградено вино, което да го разочарова, и така да девалвира изобщо доверието му в конкурсите…

 

Да, така е. Ако на един конкурс са изпратени 100 вина и са наградени 80, клиентът губи доверие в този конкурс. Което се и случва…

 

Двата ни винени региона достатъчни ли са, за да бъде „разпозната“ елегантността на българските вина?

 

Ще бъда много кратък: това е безумие да сме само с два региона. Петте региона, които са всъщност старите 5 региона, също са недостатъчни. Има една теза, че са ни нужни 9 региона. Аз мисля, че  дори те са недостатъчни. Но поне да ги направим девет. Да разделим Дунавската равнина на две, да разделим Черноморския регион на две, защото те са абсолютно различни, да си имаме Розова долина, Тракийската да се раздели на 3-4 региона, Струма да си остане… Поне на този етап би било достатъчно. Но това го няма и няма да го има, доколкото разбирам. Ще продължаваме да имаме само два региона…

 

Създател си на платформата за онлайн търговия с вина Apollowine.com. „Дигитализира“ ли се българинът? И тази ниша – на онлайн продажбите на вино, към кого повече е насочена – вътрешната публика или чужденците, интересуващи се от български вина?

 

„Apollowine“ вече има петгодишна история. Ако в първите две-три години поръчките бяха спорадични, сега имаме една по-голяма стабилност. Можем да кажем, че излизаме от сферата на сериозното хоби и влизаме в сферата на бизнеса.

Да, дигитализираме се, което е хубаво. Хората, които се интересуват от вино, стават по-информирани. Вече могат да намерят много повече източници на информация. Хората отиват, дегустират вина, които им харесват, но много от тях не могат да ги намерят в магазините и ги търсят онлайн. Ние сме едно от малкото места, където много вина, които другаде трудно се намират, можеш да ги откриеш на едно място. Това е нашата „добавена стойност“.

Виждаме, че това има добро развитие. Продажбите ни в страната спрямо тези в чужбина са от порядъка на 70/30. Единствената причина, поради която засега не можем да продаваме много повече навън, е цената на логистиката на чупливи пратки.  Иначе все повече хората се доверяват да купуват през интернет, особено като се убедят, че имаме надеждна система за защита на данните и парите им. Така че очакваме още по-голямо развитие в онлайн продажбите. И силно вярваме, че вървим в правилната посока. И може би трябва да правим повече дегустации. Това много ще ни помогне.

 

*Научете повече за Wine & Spirits Academy Bulgaria (WSAB) .

**Снимката в публикацията е предоставена от „Apollowine“.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s