Като повечето хубави неща, и това магазинче го открих случайно – докато си чаках тролея на спирката на Руски паметник. Името „Вино Оренда“ не ми говореше нищо, но пък магазин за вино винаги е в състояние да ме заинтригува. Като влязох, първата ми асоциация бе с магазинчето за надежда на Джани Родари – онова, с двете полички. Спретнато, уютно, и само с български вина. Много български вина. Имаше не само серии, но дори и изби, които не знаех, че съществуват. А не е като да не се интересувам. И Асен добре се вписваше в образа на Продавача на Родари. Усмихнат, спокоен, позитивен. Попитах го нещо, заговорихме се за вината… и минаха десетина тролея, преди да си тръгна.
С времето научи вкуса ми. Като го питах за някое вино, казваше „Това може би няма толкова да ти допадне, виж, това определено ще ти хареса“. И досега май няма разминаване в прогнозите… Но пък и всяко вино в магазина е лично подбирано. И покрай интересните вина, започнаха и интересните вечери – срещи-дегустации със собствениците и енолозите на българските изби. Винена общност от ценители, която тепърва ще се развива. Там се запознах и със съпругата на Асен – Валя. И ако се питате как изглеждат млади хора, които са решили да останат в България и да се занимават със семеен бизнес – погледнете снимката горе. Исках да ви ги представя именно в навечерието на хубав семеен празник като Рождество Христово.
Прочетете повече „Асен Цеков: „С времето клиентите ни стават наши приятели““