Милица Зикатанова, „Вила Мелник“: Светът ще научи за българското вино чрез местните сортове

Завършила е бизнес администрация в Бостънския университет. След като придобива първоначалния си професионален опит в Обединеното Кралство, се завръща в България, за да се включи в семейната изба „Вила Мелник“. Активно работи и за развитието на винения туризъм в региона.

 

Разкажи ни за новоиздадената карта на винените маршрути в Мелник?

 

Картата е инициатива на всички винарни в региона – и тези, които са отворени за посещения и тези, които засега са само с лозя или дегустационни. Освен това са включени и няколко винени обекта – „Музеят на виното“, „Кордопуловата къща“, както и природни, исторически и културни забележителности. Аз организирах проекта, но заедно направихме картата. Всички решихме, че имаме нужда от такава карта. Във всеки голям винен регион по света има такива карти. И бе крайно време и в България това да се случи. Първата регионална карта бе Пловдивската, а сега вече имаме и ние. Нашата е собствен проект. Искаме да покажем, че освен виното има и още много какво друго да се види и хората могат да планират уикенда си, посещавайки различни обекти.

 

Картата е в подкрепа на винения туризъм. Какви хора искате предимно да ви гостуват – сънародници или чуждестранни гости?

 

Картата е двуезична, защото идват много чужди туристи. Надявам се тя да ги провокира да останат малко повече време в региона. Наблюденията ми са, че ни посещават много хора на път за Гърция. Българи, тръгнали на море в Гърция. Затова силният сезон при нас е лятото. Понякога спират отделни туристи, понякога цели автобуси. Има много румънски групи, които минават транзитно през България и отиват към Гърция. На мен ми се иска да спират за малко и в България, да я опознават. Рядко основната цел на посетителите е именно виненият туризъм, но когато видят, че има създадени условия за това – да дегустират и да си купят вино, се отбиват. Ние във „Вила Мелник“ сме отворени за посещения всекидневно и организираме освен дегустации и турове на избата, запознаваме ги с историята. Целта ни е не просто да си купят вино, а да разберат повече за неговото производство. В зависимост от сезона могат да вземат участие и в зарязването на лозята или в гроздобера…

 

Сравнително скоро се завърна в България. След Бостън, Лондон, Глазгоу, как преценяваш потенциала на пазара на българското вино – към вътрешния или външния трябва да бъдат насочени усилията?

 

Трябва да има баланс. Има много качествени български вина, които могат да бъдат успешни навън. Моите наблюдения са предимно от Англия. В момента има тенденция да се търсят вина от нетрадиционни региони и сортове, които не са толкова популярни. Затова региони като Португалия или Балканите стават все по-интересни. Хората са се наситили на Австралия или Южна Америка и търсят нещо ново и по-интересно. Така че, ако мога да съдействам за повишаване на износа на българско вино, бих го направила. Освен това във вътрешен план – българите пият предимно бира или спиртни напитки. Не е добре развит виненият пазар. И би трябвало да направим повече – и за хората, които не са на „ти“ с виното, и за хората, които не познават малките бутикови български изби и местните сортове. Имаме много местни сортове, с които можем да се представим и пред света, и пред българската публика.

 
Да, това е един от дискусионните въпроси – дали България трябва да прави висококачествени вина от интернационалните сортове и класически купажи или да акцентира на местните сортове…

 
Ние, във „Вила Мелник“ изключително разчитаме на местните сортове. Може би защото сме си „местни хора“ – аз съм от Мелник, баща ми е от там, в „кръвта“ му е да обича местните сортове, да иска те да са водещи, да се развива региона… И аз мисля, че ако светът научи за българското вино, това ще стане чрез местните сортове. Да, в България се правят отлични бордо-блендове, в класации тип „Топ 10“, девет от вината са прекрасни бордо-блендове, а само един е местен сорт. Да, ние можем да правим прекрасни бордо-блендове, но те винаги ще си останат имитация на „бордо“, дори и да постигаме по-добро съотношение цена-качество от масовото бордо.

 

Вината на „Вила Мелник“ обикновено са в лимитирани серии – такава ли е философията?

 

Да, имаме 300 декара собствени лозови масиви и работим единствено с гроздето от тях. Искаме да контролираме целия процес – от лозето до бутилката. Така гарантираме за качеството. Подбрали сме ги след анализ на почвените и климатичните особености за региона и знаем, че на тази земя съответният сорт най-добре ще вирее. На тези 300 декара ние отглеждаме цели 16 сорта грозде – вкл. много местни – Мелник 55, Широка Мелнишка, Руен. Единствените в тази част на България сме, които имат сериозни масиви с мавруд. А при белите – Тамянка, Сандански мискет… Разбира се, имаме и интернационални сортове, но искаме водещи да са местните. За лимитираните серии – да, едно, че не сме голяма изба, и друго, че ако някоя година съответната реколта не е добра, ние просто няма да направим вино от тази серия.

 

Като млад човек – как мислиш, че трябва да се изгражда винената култура сред младите хора – какъв тип комуникация може да достигне до тях?

 

Тенденцията, не само във виното, при младите хора, които имат изключително бърз достъп до информация, проучват всеки продукт, преди да си го купят, и се интересуват кой го е произвел, каква е философията му, каква е „биографията“ му. Наблюдава се ръст в търсенето на автентични, органични хранителни продукти, от истински суровини – от истинско мляко, от истинско грозде… Затова трябва да сме откровени с потребителя, да му предоставяме честно цялата информация и да му предлагаме не само завършения продукт, но и неговата история – да го поканим на лозето, откъдето взимаме гроздето, да го опита в избата, където виното отлежава, да може да се убеди в стойността на продукта – да повярва в това, в което и ние вярваме.

 
Ти си ангажирана в маркетинга на семейната ви изба. Обичаш и да пътешестваш. Къде се плува по-лесно – сред рифовите акули в океана или сред финансовите на пазара?

 
Аз се занимавам както с маркетинга, така и с всичко останало в нашата изба. Помагам в производството, в маркетинга, в изготвянето на етикетите… Засега всичко ми е интересно и любопитно, опитвам от всичко – търся си своето „море“, ще видя къде точно ще се насоча…

 

С какво „държавата“ може да помогне на производителите?

 
Най-вече с изграждането на марката,  на бранда „Българско вино“. Има много начини, чрез които това може да стане. Малките производители могат да бъдат подпомагани и с административно съдействие за по-бърз и ефективен достъп до информация и участие в проектно финансиране.

 
Визията ти за българското вино след 10 години?

 
Иска ми се хората повече да търсят малките, интересните български изби. Да познават по-добре отделните региони, техните особености. Да избират да пътешестват не само навън, но и из България – да я опознават и да опитват вината ѝ. Иска ми се да опознаят България с всичко, което тя предлага – всичко, свързано с нейните традиции. А покрай винения туризъм ще се развие и селският, културният, „гурме“ туризмът… И, да – да имаме все по-качествени вина!

 

Карта „Винени маршрути Мелник“: