„Драгомир“ – с малки стъпки към върха

Срещаме се Наталия Гаджева и Константин Стоев, собственици на Винарско имение „Драгомир“, часове преди техният „Рубин Резерва 2012“ да бъде обявен за победител в класацията „DiVino Топ 50“ за 2015 година. Разговаряме за малките семейни изби, българските сортове, лимитираните класни вина и ролята на дъбовите бъчви. За своя 10-годишен юбилей екипът може да се поздрави не само със своето Вино на годината, но и с факта, че успяха да се утвърдят като една от най-елитните български изби.

Къде е „Драгомир“?

Константин: Позиционираме се в средния и висок клас. Стараем се да поддържаме и повишаваме постоянно качеството на вината. Не искаме да разширяваме непрекъснато нашето портфолио, а да се фокусираме върху брандовете, които налагаме. И всяка година правим експерименти – с вина, с все по-къси партиди… Такъв е нашият профил – по-гаражни, по-бутикови вина.

Български или интернационални сортове?

Наталия: Това, което направихме през годините, бе да стартираме с нещо, което е познато. Защото, ако си нов производител, не можеш да започнеш с рискови сортове, преди да си спечелил доверие. Ние сме сред пионерите, налагащи българските сортове, и го правим последователно и с изключително умерени стъпки. Започнахме с разпознаваеми интернационални сортове, като постепенно включвахме и повишавахме присъствието на българските сортове, а преди 3 години излязоха и вече чисто сортовите ни вина. Но тогава, когато „Драгомир“, като бранд, стана добре разпознаваем, и то от хората, които определено търсят качеството.
И вече можехме да им предложим един чист рубин или розето ни, което е мавруд и рубин, или бялата „Сарва“, която е шардоне по димят. Постепенно увеличаваме присъствието на българските сортове – от 20, 30, 40, 50 % в купажите до едносортови вина.

За бъчвите...

Наталия: Първоначално работехме само с френски бъчви, а от 5 години работим с бъчви от най-висока категория български дъб. Имат си своите стилови характеристики, но като качество на дървесината българските и френските бъчви, които използваме, се припокриват. През годините сме изградили собствен стил на вината, имаме партиди, които отлежават по 24 месеца в бъчвите, но търсим точния момент, в който виното да излезе от бъчвата, така, че дъбът да бъде негов „помощник“ – да не е агресивен и доминиращ нито в аромата, нито във вкуса.
Нашата идея е българските сортове да отлежават в български бъчви, за да получим един напълно идентифициран български продукт –вино, произвеждано от българско грозде, направено от български енолози и отлежавало в български бъчви – да покажем 100% национална идентичност.

Константин: При дъба е много деликатен моментът – независимо от произхода на дървесината, трябва да е професионално направена бъчвата. Има значение всеки детайл –селекцията на дървесината, производството, изпичането… Не е достатъчно просто да купиш най-скъпата бъчва. Важно е да прецениш каква стилистика на виното търсиш.

А стилистиката е…

Наталия: Ние търсим елегантния, плодовия стил на вината – дори сега да извадим едно вино, отлежавало 24-месеца в бъчва, ще се убедите, че то е в максимална степен прецизирано като стилистика.
Всичко зависи от категорията на виното. Ако правиш вина с дълъг потенциал, трябва да прецениш добре престоя в бъчвата. Важно е да хванеш пика, в който да извадиш виното – може да отлежи 18 месеца, но именно тогава то да има силна агресия. Затова се правят тези чести дегустации – да хванеш точната интеграция между плод и дъб.

Константин: За това е нужно не само бъчвата да е добра, но и виното да е здраво, силно, потенциално, за да може да издържи 12, 18, 24-месечно отлежаване в бъчвите и да не се „загуби“ в този опушен тон, който бъчвата му придава.
Ние работим както със собствени масиви, така и със специално селектирано грозде, което купуваме от наши приятели. Добивът е редуциран до 450-600 кг/декар. Няма как иначе, когато концепцията ти е да произвеждаш висока категория вина. Сега подготвяме 25 хектара нов масив, в съседство на който е 8-годишното лозе, от което купуваме грозде. Убедили сме се, че там е точното място. В „Драгомир“ създадохме най-напред продукта, а сега се насочваме към изграждането на нови бази, на нови масиви – вървим стъпка по стъпка напред.
Имаме и много добре разработена експортна система – до дни виното ни може да бъде доставено до всяка точка в Европейския съюз.
Но не сме от големите производители и не се и стремим да бъдем големи – няма да допуснем поевтиняване на продукцията си. Ще продължим да търсим реализация чрез повишаване на качеството.

Галерия: