Какво очаквам от DiVino.Taste 2016

Остават броени дни до  DiVino.Taste 2016 (18-20 ноември, НДК). В последните няколко години за винената общност форумът е нещо като авиоизложението в Бурже – задължително събитие за представителите на бранша (много от които именно там показват за пръв път новите си „модели“), възможност за  установяване на партньорства между производители и търговци, „сверка на часовника“ за интересуващите се от тематиката и невероятна емоция за всички гости и посетители. Само че, тук, в София, се „лети“ на борда на българските вина. Е, и тук се показват понякога „експериментални модели“ от новата реколта, които още не са преминали през всички изпитания и тестове и понякога стряскат публиката, но в повечето случаи я очароват.  За мен този форум трябва да бъде използван не само да се опита новото вино и да се припомни утвърдената класика, но и да се формират тенденциите, които ще бъдат значими за българската винена общност през цялата година. Да видим някои от акцентите в програмата:

 

Майсторските класове

 

Майсторските класове обикновено бързо се запълват – далеч преди началото на форума. Но ми се струва, че би било от полза за участниците, ако предварително има малко повече информация – и за лекторите, и за вината, които ще се дегустират, и няколко думи за идеята и целите на майсторския клас. Вярно, че за винената общност повечето имена от години говорят достатъчно за себе си, но е добре да бъдат приобщавани нови и нови ценители. Не се знае у кой винен любител тази кратка информация ще запали искрата на любопитството – не само да се включи в майсторския клас, но и да потърси и научи нещо повече по темата, дори и когато местата вече са запълнени. Нали търсим устойчивост, а какво по-устойчиво от образованието – с всички средства и способи.

„Училище по дегустация“ с Вили Гълъбова – задължителен е за подобно събитие. Нещо повече – мисля, че е редно да се провежда в началото на всеки един от дните на изложението. Умението да се дегустира е предпоставка за пълноценното изживяване по време на събитието. А и по време на всяка една винена вечер в приятна компания. Естествено продължение на този майсторски клас би била последващата дегустация на българските вина, представени на форума – един вид затвърждаване на наученото.

„Българските местни сортове през погледа на един чужденец“ с Робърт Смит – интересен ще е погледът „отвън“ по въпрос, който е доста дискусионен за вътрешната ни винена публика. Подозирам, че, подобно на повечето чуждестранни винени експерти, с които съм разговарял, и в този случай ще бъдем силно насърчени да развиваме местните винени сортове. Но тази теми си заслужава да бъде по-обстойно обсъждана, доколкото в еуфористичния масов винен патриотизъм по отношение на местните сортове се чуват и някои „вразумяващи“ гласове.

Те напомнят, че с маркетинга на местните сортове не трябва  да се прекалява, защото, от една страна, ако говорим за износ – преди да сме представили „екзотиката“, трябва да представим  „себе си“ чрез качествени вина от интернационалните сортове и блендове, а от друга – възможните преекспонирани очаквания към местните сортове при все още лимитирания ни капацитет за производство на висококачествени вина може да ни изиграе лоша шега. Така, след като сме инвестирали ресурс и време, за да провокираме интерес към тях, да не успеем да осигурим количества. Нещо като „да кажеш „хоп“ и да не можеш да скочиш след това“.

Аз, да ви призная, по тази тема съм повече мечтател, отколкото прагматик – знам, че с „бордо“-блендове нашите изби могат да се представят на всяко престижно световно винено изложение, но повече се впечатлявам от някое виртуозно изпълнение с мавруд, рубин, широка мелнишка…

Ще видим тенденциите какви ще са – в предишни години ставахме свидетели на интересни купажи на местни с международни сортове. Аз все още си оставам леко резервиран към тях – като дядовците към децата от смесени бракове – прекрасни са, ама кажете сега, българчета ли са, чужденци ли са… Но, светът се глобализира, виното също. Ако не сте подготвени, рискувате да останете в периферията на събитията, нищо, че в собствените очи ще се възприемате като „традиционалисти“.

„Реколта 2010 в България: Ретроспекция“ със Светлана Славова и Николай Далаков – Да ви призная, от реколта 2010 се сещам само за няколко премиум червени и за единствено от белите за вече изчерпаното от пазара „Марбъл ленд“, което до последно си бе в топ кондиция (но аз си имам няколко скътани бутилки). Темата за потенциала за отлежаване на българските вина, обаче, си е съвсем на място и намирам за много полезно да бъдат коментирани актуалните реколти и развитието им.

„Великите тероари на света: Шабли, Лоара“ с Яна Петкова – тук възможността за разширяване познанията и винената география определено не е за изпускане. Забелязал съм, че напоследък по време на дегустации, често се правят подобни препратки при оценката на българските вина – „Това вино си е направо тип…“ (и следва препратка към някой от престижните региони). Да се съпоставяш с най-престижните винаги е изкушаващо, но само състезанието със себе си може да те оттласне напред. Яна Петкова пък освен супер ерудиран, е и същевременно толкова обаятелен оратор, че докато се заслушаш в това, което разказва, и един час неусетно е минал. Слушал съм я и знам.

„Сакар: отлежалите бели“ с  Димитър Николов – силно се радвам на тази тема! Белите български вина за мен са традиционно подценявани (е, да кажем, бяха до преди 2-3 години, но я пребройте колко от тях са в Топ 20), а регионалният фокус и акцентът върху отлежалите вина определено гарантират интригуващо преживяване в този майсторски клас. Поздравления за избора на тема!

„DiVino Top 10 за 2015“ с  Юлия Костадинова – Топ 10 на българските вина няма как да не бъде интригуващ. Като се започне от критериите за избора, спецификите, тенденциите… Тук аз бих се радвал догодина да видя и майсторски клас, посветен на Топ 5 при вината от лимитираните серии, които поради „късата“ си партида не попадат в общата класация – за ценителите това би било едно интересно преживяване.

 

Лекциите

 

Дегустация на изба „Братанови“, Дегустация на изба „Марян“, Дегустация на изба „Меди вали“ – това са закрити дегустации, за които входът е с покана. На две от тези три дегустации съм поканен (не правя никакъв намек) и ще ви информирам подробно за впечатленията си. Въпреки, че характерът на тези прояви е малко по-различен – те целят на фокусират малко по-дълбоко и обстойно вниманието върху дейността на избата и вината ѝ, и броят на участниците няма как да не бъде ограничен,  бих си позволил да предложа догодина да се предвиди, макар и минимална, квота и за „външни“ участници – на принципа на майсторските класове. Тези три изби наистина имат прекрасни вина и не ми се иска представянето им да бъде напълно затворено.

 „Последните тенденции в търговията и консумацията на вино в световен план“ с Йохен Ерлер (Circle of Wine Writers), която тематично бих свързал с „Как да продаваме успешно в САЩ или американска виза за българското вино“ с Ивелина Кюлева и Марин Атанасов, а също и с лекцията „Възможностите за износ на български вина в Скандинавия“  с Тимо Йокинен и Теодор Тодоров – всяка инициатива, която помага за повишаване на експортните възможности пред българските изби, трябва да бъде насърчавана. И е добре да се търси устойчивост.

Струва ми се, че би било продуктивно в подобни презентации да взимат участие и представители на посолствата – най-вече търговските аташета, а защо да не бъдат канени и нашите търговски аташета в съответната държава. При целия ми скепсис към ангажираността и съпричастността на дипломатическите ни представители, съм убеден, че с постоянство и упоритост принципът на „дъждовната капка“ е в състояние да пробие и най-твърдата скала на апатията и равнодушието. „You may say I’m a dreamer, but I’m not the only one“…

„Представяне на Concours Mondial de Bruxelles 2017 и церемония по награждаване на българските изби, носителки на отличия от конкурса Spirits Selection в Мексико“ – за тежестта на конкурсите и наградите съм писал не веднъж и съм разговарял със събеседниците си на „страниците“ на The Wine Inside. Факт е, обаче, че конкурсите са добра възможността за представяне на българските вина пред интернационална публика, а и не можем да оспорим, че домакинствота на Пловдив на Concours Mondial de Bruxelles 2016 позиционира страната ни на винената карта на света (друг е въпросът доколко успяхме да се възползваме от това)

 „Крафт бирите у нас, прилики и разлики в занаятчийското производство на бира и вино или какво е да си холандски пивовар в България“ с  Карел Рьоел (Бял Щърк). Тази недотам „винена“ лекция съдържа нещо много ценно – вниманието върху „крафт“ подхода, вниманието към детайла, лимитиране на обема спрямо възможността за персонален контрол на всеки един производствен етап – важни при производството на бира компоненти – незамениме при винопроизводството.  А тенденцията да се разширява „периферията“ на едно събитие със свързани или близки до основния му зпредмет продукти намирам за продуктивна – пример – тазгодишният „Уиски фест“, на който бяха представени ром и коняк.

Апропо, в бъдеще виждам перспектива и DiVino.Taste да се разшири с включването и на гроздови дестилати, произвеждани от български производители – ракии и брендита. Може би като паралелни събития, може би като „подгряващи“, но определено мисля, че имат място на изложението. Което, разбира се, не изключва и самостоятелното провеждане по друго време на годината.

„Златният стандарт в световното винено образование – WSET в България, или за кого е предназначено то“ с Александър Скорчев, Димитър Николов и Едуард Куриян. Тази лекция я слагам накрая, но вероятно с нея трябваше да започна. Защото както във всяка друга област, и при виното, образованието е решаващият фактор за постигане на устойчивост, развитие и изграждане на винена култура. Фактът, че WSET вече в България и 1-во и 2-ро ниво могат да се преминат тук, се надявам, че прави нещата с не една, а доста стъпки по-близки.

Не знам лекторите за кого ще кажат, че е предназначено (по дефиниция образованието е за всеки – а и иначе не би могло и да бъде), но знам за кого е задължително – за собствениците и персонала на всеки ресторант с повече от 4 маси! Нещо повече – спешно е необходимо да се помисли за някаква национална образователна програма, насочена към този контингент, която да доведе като финален резултат задължителното присъствие на листа с качествени български вина във всеки ресторант, претендиращ за нещо повече от квартално кръчме. Недопустимо е в една от най-винените страни в света българското вино (вино, което бихте предложили на приятелите си, да уточним) да е табу в 90% от българските ресторанти. Вероятно бихте поспорили дали това е въпрос на образование или по-скоро на манталитет, но нали все отнякъде трябва да се започне?

 А за десерт едно „невинено“ събитие, но в главната роля на което е един много „винен човек“ – концертът на Иво Върбанов  и Фиамета Тарли на 19 ноември в зала 7 на НДК. Защото има хора, които са виртуози и в избата, и на пианото!

Вижте и пълната програма на на DiVino.Taste 2016.