Винаги съм проявявал симпатия към винените проекти. Замислени и създадени в повечето случаи като малки, бутикови инициативи, те носят някакъв особен чар и притежават свой собствен почерк, който, ако бъде правилно разчетен, ще провокира интереса ви и ще заостри вниманието към „винените детайли“ – местни сортове, регион или технология. За един от успешните винени проекти – „Мелвино“, разговаряме с Николай Василев.
Началото и вината
Това е семеен проект. Собствениците на лозята са двама души – пловдивски предприемачи, които се занимават с друг тип дейност – строителство и инвестиции. От много години те са са притежатели на малки площи земя в близост до Сандански – село Кромидово – някои наследствени, други са закупени. След като преди там се е отглеждал тютюн, през 2009 г. се засаждат нови лозови масиви – 9 дка „Мелник 55“ и 3 дка „мерло“. 
На третото плододаване – през 2013, започва и производството на вино – в изба „Синтика“, където се извършва винификацията. Технологът ни е Валерия Стоева – съпруга на Стойчо Стоев – първия енолог, който професионално винифицира „Мелник 55“. Произведени бяха 8 000 бутилки от „Мелник 55“, половината от които бяха заделени да отлежават 12 месеца във френски дъб като „резерва“.
Проектът като маркетингова стратегия и развитие на дистрибуторска мрежа започнахме през есента на 2015 г. Идеята бе моя. Трябваше да оформим един цялостен вид на нещата, които произвеждаме. Имахме вече и какво да представим – и резервата от 2013 бе готова, и новата реколта 2014. Собствениците се съгласиха да поема задачата с утвърждаването на марката и разпространението на виното. Към тези вина трябва да прибавим и нашето Розе от мерло 2015, което вече е на пазара.
„Мелвино“ и Пеперудата
„Мелвино“ – игра на думи, Мелник и вино, Мелнишко вино – „Мелвино“. Не е нещо свръх-оригинално, но пък е ясно и запомнящо се. А идеята на първия етикет бе да направим нещо не толкова претенциозно и елитарно, а интересно и привличащо вниманието още от пръв поглед, щом го забележиш на щанда. Не искахме да е скучен етикетът. С мой приятел – графичен дизайнер от Пловдив, работихме върху идеята да направим нещо живо, леко, ефирно – така възникна идеята за пеперудата.
Същевременно пеперудата символизира и промяната – настъпилата метаморфоза. Това е промяната, която искаме да постигнем с нашите вина – да привлечем интереса на хората към нашите продукти и към този традиционен, но не много познат за хората сорт – „Мелник-55“ (още познат като „Ранна мелнишка лоза“). Радостно е, че в региона на Мелник има доста изби и други винени проекти, чиито вина стават все по-популярни и с общи усилия се опитваме да представяме тези не толкова популярни, но много хубави български местни сортове.
Публиката
Стратегията ни е да таргетираме широка публика, но посредством малки и специализирани винени магазини. Радвам се, че много от тях ни подадоха ръка, за да популяризираме нашите вина. В тези магазинчета влизат не само компетентни и образовани винени ценители, но и обикновени хора, които нямат този винен опит, но са любопитни да изследват и опитат нови сортове, нови вина.
Именно в такъв тип магазини има подготвени хора, които могат да отделят внимание на тези потребители, да им разкажат и обяснят за какво всъщност става въпрос. Да информират клиента, като му дадат свободата той да направи своя избор. В големите търговски мрежи това го няма. Няма как да се обърне такъв тип внимание нито на клиента, нито на малки производители като нас.
Бъдещето – нови сортовете или инвестиции във винен туризъм
Звучи оптимистично. Имаме желанието, имаме и площите. Би могло всичко всичко това да прерасне в една хубава винарна. Но очакваме да дойде точният момент. Еврофинансиране за винопроизводството пък в момента не е приоритет на държавата. Засега е рано да се мисли за инвестиции в „шато“ – нямаме още такъв мащаб на продажбите. Ще продължаваме да популяризираме марката.
На „винената карта“ на България и на „Винената карта на Мелник“
„Винената карта на Мелник“ стана факт, малко преди да започнем нашата кампания в края на миналата година. Но съм разговарял с нейната създателка – Милица Зикатанова, и имаме готовност да си сътрудничим за следващото ѝ издание. Да присъстваме на картата, въпреки, че нямаме изба, но имаме вина, които са от региона. Това е пътят – всички, които работят в една общност, да се подкрепят.
Това е валидно за всяка една област – сещам се за много примери и от моята основна професионална дейност. Това е бъдещето – обединяване – в рекламата, в привличането на туристи, в популяризирането на региона. Това важи и за България. Вече има и винена карта на региона на Пловдив, доколкото знам, се подготвя и за Сакар – редица отделни инициативи, но се надявам, че с течение на времето ще успеят да сглобят един общ „пъзел“. Самите винопроизводители трябва да са отворени. Сътрудничеството води до инвестиции и продажби, разделението – до провал.
*Снимките в публикацията са предоставени от „Мелвино“.
The Wine Inside 