Родриго Ленкастър: „Най-важното е да не губиш автентичността си“

Срещаме се на форума Discover.Vino, организиран от „Gourmet Publishing“ и посветен на специалните вина – естествено пенливи, подсилени и благородно сладки. В престижната селекция от над 40 вина, сред които и топ шампанското Cristal на „Louis Roederer“, своето достойно място заемаха и българските предложения – Ivo Varbanov „Marselan Late Harvest Arlequin“, Damianitza „Dessert Wine Muscat Dimiana 2005“ и „Dessert Wine Melnik 64“, Santa Sara „Snow wine”.

 
„Ramos Pinto“ представиха цялата гама от стилове порто – бяло, руби, тауни, LBV, включително и 10, 20, 30-годишните „винтидж порт“. С Родриго Ленкастър, експорт мениджър в „Ramos Pinto“, разговаряме за винената култура, качественото порто и устойчивия винен туризъм.

 

 

За първи път сте в България. Какви са Ви впечатленията – достатъчно ли са познати португалските вина на българската публика?

 
Все още има много какво да се направи. Има още много, което българският потребител може да открие. По отношение на сухите вина, мисля, че те са в голяма степен в профила на предпочитанията на българите – както белите, така и червените. Това е една добра възможност. Що се отнася до портото – то е малко по-специално вино, необходима е една по-добра подготовка, изграждане на портвайн култура, насочена към търсене на качественото. А когато най-добрите образци все още не са достатъчно познати, трябва да бъдат положени повече усилия, да се организират представяния, дегустации. Събития като това (Discover.Vino) също са също такава добра възможност, защото когато откриете едно качествено порто, обогатявате своята винена култура и все повече ще се интересувате и от порто, произведено от малки, традиционни изби. И на следващ етап този интерес ще се пренесе и при посещенията в ресторанта, защото различните стилове порто прилягат на всяко меню. Това вече се случва в останалата част на Европа и ще бъда щастлив да се случва и тук. В тази насока са и нашите усилия.

 
Добре, нека си представим, че сме във Вила Нова ди Гая. Защо точно „Ramos Pinto“ измежду останалите изби?

 
Всъщност ние изпитваме изключително уважение помежду си. Аз мога да говоря за нашата изба. „Ramos Pinto“ изразява традициите в производството на порто, ние все още сме семейна изба, фамилията Ramos Pinto е все още там – вече пето поколение. В същото време още от самото начало – от основаването през 1880 година, сме фокусирани върху качеството. Използваме грозде от собствени лозя, за да произвеждаме нашите вина. Продължаваме да бъдем лозари и винари. А когато контролираш качеството през цялото време – от лозето до бутилката, крайният резултат е налице. Така че когато се каже „Ramos Pinto“, асоциацията е традиция, качество и стил. Всички изби, които произвеждат портвайн, носят своя стил. Нашият е да се стремим към елегантност, комплексност и свежест на вината. Поставяме силен акцент върху лозята и качеството на гроздето. Ако нямате добро грозде, няма как да направите добро вино.

 
Българският винен туризъм прави своите първи стъпки. Португалия е страна, която е атрактивна дестинация за винените ценители. Кое е най-важното, за успеха?

 
И при нас виненият туризъм е от сравнително скоро. Винената индустрия преживява „бум“ последните 10-на години в цял свят, и особено в Португалия. Преди 20 години Португалия имаше както много хубави вина, но същевременно и много, които не впечатляваха. Липсваше утвърден стандарт за качество. И когато това започна да се променя, веднага се появиха любители на виното, които искаха да ни посетят. Когато имаш добра винена репутация, хората започват да идват при теб. И тогава вече трябва да бъдете много, много внимателни – какъв вид туризъм искате да развивате. Ще ви дам пример с региона на Дуро – това е много специално място, едно от най-красивите на света! Хората, които го посещават, виждат неговата уникалност. За да го съхраним, обаче, не бива прекалено да го експлоатираме, да се строи тежка инфраструктура. Това, което ние правим, е да планираме много внимателно пътя, по който искаме да вървим. Разбира се, с подкрепата на държавата. Искаме хората, които посещават региона на Дуро, да открият автентичността на мястото, а не някакъв винен курорт. Затова там ще намерите малки производители, семейни изби, ще ви настанят в семейни имения (quintas), а не в някакви огромни хотели. В регион от 350 000 хектара ще намерите само няколко хотела.

Значи, в основата е автентичността?

Именно. Когато започнеш да прекаляваш с „туристическото“, губиш автентичното. Природата и културата трябва да „говорят“, а не сградите. И най-важното – хората. Хората трябва да живеят така, че да не губят своята идентичност, да не променят културата и обичаите си заради бума на туризма. Така че това е постепенен процес – трябва да имаш добро вино, за да привлечеш посетители, но и да управляваш процеса така, че да не загубиш идентичността си.