Национален празник. И почивни дни. Решаваме да направим една Възрожденска обиколка из подбалканските градчета. Пък и нали тази година се навършват 140 години от Априлското въстание! Отбили сме се вече в Клисура в местната църква „Успение Богородично“ – със запазени уникални икони и богослужебни книги, и продължаваме към Сопот. Там ще посетим най-напред къщата на Дядо Вазов, а после и местата, които от деца знаем от книгите му – Девическото училище и Женския метох. А след това – към Карлово на Левски, а ако остане време, и до Ботевия Калофер… Но аз си бях намислил и още един обект в програмата, с който исках да изненадам спътниците си. Та, наближавайки Сопот, виждам табелата и, докато групата се чуди какво става, вече съм се отклонил от шосето и поемам по черните пътища между лозята към „Шато Копса“.

 

Като се замисля, ако си затворя очите и визуализирам представата си за винен туризъм, вероятно ще стигна до нещо като „Шато Копса“: пътуваш си из страната, отбиваш се от главния път и, преминавайки през километри лозови масиви, стигаш до едно шато, където те очакват прохладни изби, прекрасни вина, автентична храна и дълги вечери, прекарани с приятели в интересни разговори…

Всъщност, съвсем не е задължително да бъде замък, издържан в провансалските традиции на френското Средновековие. А и след многобройните проекти, финансирани по европейски програми, при които автентични крепости и дворци из България бяха превърнати в бутафорни туристически атракции, само и само, за да се усвоят едни пари, думата „замък“ повече ме плаши, отколкото привлича.

Но „Шато Копса“, за щастие, е нещо по-различно. Цялостният проект показва идея и мисъл, а изпълнението му – стил. Издигнато от нищото сред лозята, шатото предоставя прекрасен изглед и към Стара планина на Север, и към Средна гора на Юг. Концепцията е за единство на „място, време и действие“ – тристепенна композиция с изба в приземието, над която е ресторантът, а на върха на замъка – хотелската част. И това му дава уют, който е предпоставка за хубави преживявания на посетителите през всеки сезон от годината. Дори и през зимата.

Околното пространство също е добре оформено. Но не ми допадна решението да бъде направен външен басейн. Вероятно е въпрос на маркетинг и таргетиране, но моите наблюдения са, че басейните, като изключим онези, които са резултат на природни феномени, никога не са помогнали да се съхрани автентичният дух на една местност. Примери много. Но пък и мнението ми си остава частно. Може би количеството на „винените туристи“ в България все още е под критичния минимум, позволяващ оцеляването на подобни проекти само с техните посещения и трябва да се търси един по-широк таргет от клиенти. Да, басейните са притегателна сила за много хора през горещите летни дни, но подобно на магнита, другият полюс пък отблъсква профилираните туристи. Времето ще покаже дали моето притеснение е основателно. Пък може би именно времето и ще „подели“ годината в шатото – лятото ще привлича по-широк кръг посетители, а през по-спокойните месеци ще му се наслаждават винените ценители.

Но да оставим басейна (още повече, че по това време на годината е празен) и да се насочим към избата (която, за щастие, е пълна). Нашето импровизирано посещение не съвпадна с присъствие нито на собствениците, нито на енолозите на „Шато Копса“ и нямаше как да проведа, както ми се искаше, по-обстоен разговор за работата и идеите им. Но персоналът, който ни посрещна, бе много отзивчив и добре подготвен да представи продуктите на избата. Вината, разбира се, могат да се опитат и в ресторанта, а менюто е учудващо изискано и изтънчено, включващо дори и дивечови специалитети, които трудно ще откриете и в профилираните столични ресторанти.

Винаги, когато посещавам някоя изба като винен турист, един от основните ми въпроси е кои са вината, които мога да си купя или да опитам единствено в избата. Не само защото проявявам интерес към лимитираните серии вина, които най-добре изразяват характера и философията на една изба, но и защото това е една от най-важните прояви на уважение към посетителя – отношението не просто като към клиент, а като към гост. „Шато Копса“ в това отношение бяха много подготвени. Определили са вина, които да предлагат ексклузивно на място, както и някои много ограничени партиди. (Аз си купих по една бутилка шардоне и каберне совиньон, произведени в количество от 300 бутилки – само от една-единствена бъчва тип „барик“ от 225 л. Ако ви хареса, не се пристрастявайте – свършва се бързо.) Не знам доколко замъкът на „Шато Копса“ може да се мери с френските образци, но премиум вината на избата със сигурност могат да са украшение за чашата на всеки френски ценител. Фини, изискани, стилни, характерни и запомнящи се.

И още нещо. Обикновено, ако инфраструктурата на една изба е прекалено развита, нямам прекалени очаквания към вината ѝ. Знаете теорията за „селективното внимание“ – ако сте фокусирани в едно, неизбежно ще пропуснете друго. Решението не е да се опитате да обхването всичко, а да се фокусирате върху най-важното. Например в областта на винопроизводството трудно можете да ме убедите, че е съвсем в реда на нещата да предлагате и отлично вино и… спа процедури с това вино. Но вече все повече производители то правят. Само че, или наливате виното в чаша, или в басейна. Или сте изба, или салон за разкрасяване. Среден път няма…

А „Шато Копса“ си е изба! Избрали са да са изба, фокусирали са се върху това да бъдат изба. И дано да запазят този фокус и не се поддадат нито на временни трудности, нито на изкушенията на успеха…

 

Галерия:

 

Вашият коментар