Курт Ангерер: „Най-важният въпрос е дали едно вино е добро или не“

С австрийския винопроизводител Курт Ангерер разговаряме на форума Discover.Vino „Другата Европа“, организиран от „Gourmet Publishing“ и посветен на вината на Македония, Турция, Австрия, Германия, Португалия. Поредицата  Discover.Vino, с различните си тематични акценти, вероятно може да се определи като най-значимата и последователна инициатива в националния винен календар по отношение на каузата за повишаване на винената култура и разширяване на винената география сред българските ценители. И освен интересни вина, на събитията могат да се срещнат интересни производители, като Курт Ангерер, който неуморно лично разливаше и разказваше на посетителите за своите вина, но отдели време за едно блиц-интервю специално за читателите на The Wine Inside.

 

 

Слагате името си на етикета на своите вина – това показва лична отговорност към качеството им?

 

Да, ние сме семейна изба в Камптал, произвеждаме вината си от нашето собствено грозде и така можем да контролираме качеството по време на целия процес на производство. Затова предлагаме вината си на най-взискателните консуматори и на топ-ресторанти цял свят. Не сме голяма изба, но се опитваме да правим най-доброто за нашите клиенти.

 

В България от известно време тече дискусията „сорт vs. тероар“. Вашето мнение?

 

Да, този въпрос е много дискусионен. В Австрия през последните 25 години повече се акцентираше на сорта. Сега с промяната на системата и въвеждането на DAC (Districtus Austriae Controllatus) и обозначаването на произхода на гроздето, значението на региона и тероара значително нарасна.

 

Интересен факт е, че почти цялото произведено количество – около 4/5 от австрийското вино, се консумира вътре в страната…

 

Австрия годишно произвежда 2.5 млн. хектолитра вино и същевременно консумира 2.5 млн. хектолитра. Така че, колкото повече вино успяваме да изнесем, толкова повече трябва и да внесем, за да осигурим това потребление. Обаче ако погледнем например, за сравнение към Германия – там се произвеждат 10 млн. хектолитра вино годишно, а се консумират 25 млн. хектолитра. Така че ни се налага да внасяме – особено през последните няколко години, които не бяха особено добри като реколти и произведените количества вино бяха около 80-90% от обичайното.

 

А перспективите в стилистиката на виното какви са – очаквате ли да нарасне делът на биодинамичните вина?

 

Био-виното има своето място, но не трябва да се фиксираме прекалено върху него. По-важното е да правим вината все по-добри и по-добри – това е същественото. Аз лично не съм особен привърженик да кажем на т. нар. „оранжево вино“, което е на мода напоследък. Добре, спестяваш сулфитите във виното, но при тази оксидация се лишаваш от възможността да усетиш вкуса и аромата на сорта. За мен най-важното е дали едно вино е добро или не. Всичко останало – сорта, региона, производителя, цената, е от второстепенно значение. Когато произвеждам вино, винаги си задавам  първо на самия себе си въпроса „това вино наистина ли е безкомпромисно добро?“. И само ако отговорът е „да“, мога да го предложа и на клиента.

 

*Снимката към публикацията е предоставена от „Gourmet Publishing“