Алекс Велянов: Трябват ни по-обособени винени региони

 

 

Винаги съм възприемал енолога Алекс Велянов като свободен артист – подобно на някогашните пътуващите ренесансови творци. Само че неговите произведения не са в катедрали, а в бутилки. Първата ми „среща“ с тях бе преди 10-на години, когато една случайно закупена последна бутилка от неговото „Two Friends Marananga Shiraz 2005“ предизвика такъв фурор в компанията, с която го дегустирахме, че двете бутилки „St. Henri Shiraz“  и “Magill Estate” на “Penfolds”, които трябваше да са „гвоздеите“ в австралийската ни винена вечер, останаха тематично на заден план. Освен Австралия, гроздобери прави и в Нова Зеландия, Индия, Китай и, разбира се, България. И въпреки, че в момента, след завръщането си у нас, Алекс е човекът-диригент в „Angel Estate”(Angelus Estate), трудно може да бъде „прикован“ към едно място или един бранд. Не спира да се провокира – с малки винено-философски проекти, като „Two Owls” (Двете сови), а в близка перспектива е и винено-арт проект, в който специален акцент ще има и етикетът на виното. Прям в изказа си, с лекота успява да постави точни „диагнози“ на някои от съвременните „винени болести“, без да се прикрива зад криворазбрана дипломатичност. Затова за краткото време, в което успявам да го „хвана“ по време на Гроздобер 2016, го питам не за това какво се случва в избата, а за…

Защо „Световното по вино“ се проведе медийно пред „празни трибуни“

Дори и хиперболизирано, това сравнение на „Concours Mondial de Bruxelles“, който се проведе в Пловдив, има своето основание, на фона на все още броящите се на пръсти събития от такъв мащаб в националния ни винен календар. Затова е и обяснимо недоволството на винения бранш от скромното медийно отразяване на конкурса, което, с изключение на няколко кратки анонса, не достигна до национален ефир. Да, обидно е – и мащаба на събитието, и спрямо труда на българските винопроизводители, и спрямо обществения интерес на винените ценители. Но нека опитаме да погледнем към фактите отвъд обидата и ще видим, че в „празните трибуни“ всъщност няма нищо изненадващо и нелогично.

Винени проекти: „Мелвино“

Винаги съм проявявал симпатия към винените проекти. Замислени и създадени в повечето случаи като малки, бутикови инициативи, те носят някакъв особен чар и притежават свой собствен почерк, който, ако бъде правилно разчетен, ще провокира интереса ви и ще заостри вниманието към „винените детайли“ – местни сортове, регион или технология. За един от успешните винени проекти – „Мелвино“, разговаряме с Николай Василев.